— Значи съм сам — тихо казва Зигруд. — Отново.
— Съжалявам. Обединените дрейлингски държави не могат да си позволят да те защитават. Зависят напълно от Сейпур, за да останат платежоспособни, а започна разследване за събитията в пристанището. Вече обсъждам със съпругата ти как тя да се… разграничи от това произшествие.
— Тоест от мен — натъртва Зигруд. — Да се разграничи от мен.
— Да, от тебе.
Той въздиша.
— Когато дойдох във Воортяштан за пръв път, не исках нищо освен светът да ме остави на мира, да захвърля атрибутите на властта. Но сега ще го направя наистина… — Той затваря очи и тръска глава, опитва се да спре сълзите. — Толкова искам да видя семейството си…
— Знам — уверява го Шара. — Когато имам възможност, ще направя каквото е по силите ми. Наистина съжалявам, Зигруд. Ужасно съжалявам.
Той подсмърча и си бърше носа.
— Ти… ти знаеше ли за мечовете? За Воортя? За Града на остриетата?
— Не знаех. Допусках, че във Форт Тинадеши има злоупотреби и поквара… но не можех да си представя, че ще се стигне до такова положение.
— В такъв случай не мога да не попитам… Защо изпрати Малагеш?
— В какъв смисъл защо съм я изпратила?
— В смисъл, че… Шара, познавам те. Знам, че никога не обмисляш играта само един ход напред. Каквото и да правиш, винаги гониш и по-голяма цел. Защо се спря тъкмо на Малагеш? Защо повика генерал в оставка и я изпрати във Воортяштан, ако си очаквала да разкрие там само обикновена корупция?
Шара въздиша по-тежко от него.
— Е, щом толкова настояваш да знаеш… Разбира се, наясно си, че моят мандат на този пост ще бъде прекратен скоро?
— Трудно бих могъл да си затворя очите за този факт.
— Ами… — Тя се прокашля и нагласява очилата на носа си. — Партията, която ще поеме властта, се носи на гребена на вълната от враждебност срещу Континента. Не им допада моята политика и програми. Искат да ги спрат. Затова ако победят, проектът за пристанището ще бъде сериозно ограничен. Финансовата подкрепа ще бъде прекратена. И цялата помощ за Континента — също. Всички програми, поощряващи участието на континенталите във вътрешната им политика — също. Общо взето, Сейпур вече ще изпраща на Континента само оръжия и войници, които да ги употребяват.
— Но… какво общо има това с Малагеш?
Преди Шара да отговори, иззад завесите на леглото се чува глас:
— Мамо?
Тя се смръзва и извива глава назад в мига, когато закръглено личице наднича между завесите. Лицето на малко момиче от Континента, може би на не повече от пет години. Мига сънено и си търка очите.
— Какво правиш?
— Тихо, миличка — казва ѝ Шара. — Нищо не правя. Говоря си сама. Заспивай.
— Говориш на огледалото. — Момичето поглежда към Зигруд и се мръщи. — Говориш на онзи мъж в огледалото.
Детето се цупи и протяга ръце към Шара, която въздиша и също протяга ръце. Момичето се хвърля в прегръдката ѝ — май с малко повече сила, отколкото ѝ е удобно на Шара, ако се съди по изражението ѝ. Детето обляга глава на рамото ѝ и се обръща да разгледа любопитно Зигруд.
— Тя… тя „мамо“ ли те нарече? — пита смаяният Зигруд.
— Да — тихо отвръща Шара. Гали момичето по косата и брадичката. — Зигруд, това е моята дъщеря Татяна. — Навежда се към ухото на момичето. — Татяна, това е стар приятел.
— И как тъй е в огледалото? — пита детето.
— Огледалото е специално.
— О…
Момичето май се задоволява напълно с това обяснение.
— Значи… си осиновила дете от Континента? — казва Зигруд.
— Да. Когато отидох отново в Баликов. Там имаше сиропиталище. И условията в него не бяха… — Шара стрелва момичето с поглед — много добри. Тя помоли да дойде с мен. Взех я. Направих нужното да не се разчуе, нали разбираш. Може би защото не ми трябваше да ме свързват още повече с Континента… и може би защото нямам желание обществеността да научи каквото и да било за личния ми живот. Когато гласуват свалянето ми от този пост, с Татяна ще отидем някъде на село, ще се опитаме да живеем спокойно. Най-лошото, което бих могла да направя за своята политика, е да припаря отново до нея. Самото ми присъствие е като отрова за моите цели. Но съм длъжна да оставя след себе си някого, за да се бори и за тях, и за Континента.
— Значи мислиш, че… Тоест казваш ми, че според тебе Малагеш може да се справи с това?
Шара изопва рамене и изведнъж ясно проличава защо е била избрана на поста си.
— Да. Генерал Тюрин Малагеш е родена да води хората. Много пъти се е сражавала за своята страна, била е подложена на отвратителен обрат в живота ѝ още на шестнайсет години, но някак е успяла да надмогне това и да стане по-добър човек. И пред очите на всички вече два пъти защити сейпурски войници от сили на Божественото. Широката общественост ѝ се възхищава, военните я уважават. Добродетелите и благоразумието ѝ са безупречни. И знае несравнимо повече за военното дело от всеки политик на власт в момента. Казано накратко — тя е кандидат с огромен изборен потенциал.