— Намислила си да я натикаш насила в политиката? — с лек ужас пита Зигруд.
— Зигруд, трябва да оставя след себе си човек, който да брани начинанията ми — по-тихо отвръща Шара. — Трябва да имам свой поборник. Когато Малагеш си подаде оставката, това беше тежък удар. Но аз вярвах, че разбирам защо напусна. Тюрин Малагеш е от онези, които избират да живеят за безопасността и добруването на другите. Казано с една дума — да служи. Ако смята, че не служи, става безполезна в собствените си очи. Изпратих я във Воортяштан, за да я пробудя, да ѝ напомня това, за да бъде пак сред обикновените войници и да си спомни коя я и защо прави всичко. — Шара навежда глава. — Според мен Тюрин Малагеш е съвсем будна в момента. Може би по-будна от когато и да било в живота си. Много повече, отколкото възнамерявах.
— И след всичко, което тя преживя, което видя и направи… ти искаш да ѝ натрапиш ролята на водач? — Зигруд клати глава. — Шара, Шара… не знаех какви са подбудите ти за това… но тази несъмнено е най-жестоката.
— Всички се примиряваме с компромиси, за да направим света по-добър — малко смутено казва тя. — А този е само поредният от многото, които бях принудена да направя. На Сейпур скоро ще му се наложи да реши що за нация иска да бъде. Ще си остане ли същият, ще използва ли силата си сляпо, без да осъзнава последствията, които навлича и на себе си, и на други нации? Или ще се опита да бъде… нещо друго? Може би по-мъдър, по-здравомислещ? Малагеш е най-подходящият човек да помогне на моята страна и аз вече задвижих механизмите за това. И когато пристигне тук следващата седмица, ще ѝ предложа официално.
— А ако откаже?
— Мога да убеждавам — отвръща Шара. — Знаеш го.
— Много си надарена — горчиво подхвърля Зигруд — във внушаването на разни идеи на хората. Шара, чудя се дали светът ще ни прости някога онова, което сторихме през живота си.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами… Понякога се питам дали съдбата ми е отнела дъщерята. Аз съм отнел живота на много хора. На много деца, може би бъдещи съпрузи, съпруги и родители. Може би е справедливо да бъда подложен на същото насилие. Може би е справедливо аз, който живях с войната, да бъда превърнат в беглец от война. — Взира се в момичето, което Шара е прегърнала, и се опитва да си спомни какво е чувствал преди толкова много години — колко мъничка е била Зигне, колко топла, как са блестели очите ѝ. — Ако ме бе попитала миналата седмица дали тази борба си е струвала, щях да ти отговоря: „Да.“ Но ако ме попиташ днес, Шара Комейд, ако ме попиташ в този миг дали си е струвало… ще ти отговоря с „не“ — хиляди пъти „не“.
Плъзва пръст по стъклото и Шара и дъщеря ѝ изчезват.
Малагеш се буди постепенно, заслушана в шума на прибоя. „Не забравяй къде си — казва си. — Помни къде си.“
Минава малко време, докато разбере, че е съвсем будна. Отваря очи и се зазяпва в тавана на стаята в занемареното овехтяло противно хотелче. Сяда в леглото, вдишва дълбоко и се оглежда.
Слънчеви лъчи се процеждат през покритите с петна пердета, примигват от сенките на птици, кръжащи над кейовете зад прозореца. Чува подвикванията на докери по улицата — ругаят се взаимно за мудността или непохватността си или пък си разказват мръсни вицове. Всичко е вмирисано на сол, дизелово гориво и цигари.
С други думи, миризми и звуци на цивилизация в цялото ѝ мръсно и шумно великолепие.
Минали са двайсет и три дни, откакто е потеглила от Воортяштан и накрая е спряла тук преди последния отрязък от пътуването към Галадеш. Никому не би хрумнало да нарече кейовете на Аханаштан спокойно убежище и тя не знае защо се чувства толкова уютно тук. Спомня си обаче какво ѝ е казал Зигруд преди години в болницата на Баликов: „Мнозина презират пристанищата. Смятат ги за мръсни и опасни. Може и да са такива. Но морските пристанища са и отправни точки към нещо по-добро.“
Поглежда към нощното шкафче, на което е сложена лъскава метална ръка със странно изпънати пръсти, сякаш маха за сбогом. Сабята на Панди е повредила някакъв механизъм вътре и тя не може да накара няколко шарнира да се движат както трябва. Все едно. Взема изкуствената ръка, нагласява я — лявата ѝ ръка все още е превързана след схватката с Панди — и с пет простички щраквания протезата вече е на мястото си.