— Не — отговаря той. — В Аханаштан ще се качите на кораб, който ще ви превози до мястото. Шара обаче ми внуши недвусмислено, че предпочита да ви обясни това лично.
— Лично ли? — повтаря Малагеш и се озърта. — Тя да не е… тук?
Питри посяга надолу и взема оставената до стола му кожена чанта. Вади малка дървена кутия и я слага на масата.
— Това пък какво е? Шара да не е вътре? — подхвърля Малагеш.
— В известен смисъл — казва той.
Издърпва една дъсчица отстрани на кутията и се вижда месингова тръба; той я завърта, за да сочи към Малагеш. После сваля капака, под който в средата на кутията има малък мазно черен диск. Питри напипва малка ръчка отстрани и я върти двайсетина секунди. Накрая натиска бутон и кутията започва да съска.
— Поредната адска измишльотина, а? — отбелязва Малагеш.
— Един от интересните нови проекти на Министерството на реконструкцията — уточнява Питри с лека обида в гласа.
— Няма нещо работещо, което това министерство да не може да прецака — натъртва тя. — Страх ме е да помисля какво ще стане, ако решат да изобретят наново тоалетната.
Той въздиша отново, вади от чантата папка и я дава на Малагеш. Папката е дебела, с червен восъчен печат на корицата. Малагеш забелязва, че в печата липсват надпис или някакви символи. „Каквото и да има вътре, ясно е, че не идва по нормалните канали на властите.“
— Счупете печата и отворете, когато тя ви каже — заръчва Питри.
— Тя ли?
В съскането на кутията се чува глас — тих, някак тъжен и много, ама наистина много по-натежал от възрастта, откакто Малагеш го е чула за последен път.
— Здравей, Тюрин.
— Проклятие — изтърсва учудено Малагеш. — Шара?
— Тя не може да ви чуе — казва Питри. — Това е запис. Улавя звука както телефонът го предава на разстояние.
Малагеш се взира с присвити очи в кутията.
— И къде го побира?
— Ами това е… Май звукът е врязан в този малък черен диск… Или поне си мисля, че е така. Имаха цяла купчина диаграми, когато ми обясняваха… Както и да е, ще ви оставя да слушате.
— Питри — казва припукващият призрачен глас на Шара, — ако още си там, вече можеш да излезеш.
— Ето, и вие чухте — подхвърля Питри.
Пак се усмихва и излиза на терасата, за да остави Малагеш насаме с кутията и папката.
— Тюрин, надявам се да си добре — започва гласът на Шара. — Надявам се и да си се чувствала уютно в Джаврат. Моля те да ме извиниш, че се обърнах към тебе за тази задача, но… всичко се подреди твърде сполучливо и не можех да не те помоля. Минаха десет месеца, а ти все още си сред уважаваните генерали, просто не си пред очите на всички. Имаш и основателна причина да отидеш на Континента, да обикаляш едва ли не където ти хрумне и всеки ще повярва, че го правиш само за да заслужиш пенсията си — твоята родина ти прави услуга, преди да остави стария боен кон да си доизживее дните на воля…
— Гадост — мърмори Малагеш. — Мери си приказките…
— Разбира се, необичайно е такава оперативна работа да се възлага на генерал с твоите заслуги, но не е само заради причините, които изброих. Убедена съм, че именно ти си подходяща за тази задача, и се надявам скоро да разбереш доводите ми. Сега ще ти обясня. Това съобщение не може да бъде чуто повторно, затова ме слушай внимателно.
Малагеш се навежда и почти опира ухо в месинговата тръба.
— Преди две години на Континента бе направено откритие: при изграждането на едно от нашите съоръжения се натъкнахме на чудновата прахообразна руда по планинския западен бряг. Не обърнаха внимание на този материал, докато една група, подчинена на регионалния губернатор, не се опита да пусне електрически ток през него по време на експеримент.
— Установиха, че веществото е проводник на електричество, какъвто не е виждан досега. Ако не знаеш, да ти кажа, че няма съвършени проводници — и при медта, и при стоманата има загуби. Но в този материал нищо не се губи. Нищо. И… според последните доклади притежава много по-странни свойства от това… — Кратко мълчание. — Аз обаче не знам дали мога да се доверявам на тези доклади. Ще оставя на тебе да прецениш, когато отидеш на място.
Нещо притеснява Малагеш. Нещо в гласа на Шара, сякаш ако повтори чутото, то би станало по-истинско и затова по-тревожно.
— Ако се възползваме от потенциала, скрит в това вещество, ще бъде същинска революция и за Сейпур, и за Континента… където отчаяно се нуждаят от енергия и отопление. Влиятелни промишлени групи имат огромно желание да постигнат това незабавно. Но аз не разреших работа с по-големи количества от материала. Основната причина да съм загрижена е неспособността на нашите учени и инженери да открият защо веществото има такива свойства. Познават добре нормалните проводници, но за този нищо не им е ясно. Ти можеш да разбереш защо изобщо не съм склонна да разчитам на нещо, което си остава необяснимо.