— Имах малко премеждие снощи.
— Какво стана?
— Ами един дънер ме нападна без абсолютно никаква причина.
Тя някак си успя едновременно да направи гримаса и да се усмихне.
Бош набра номера на „връзки с медиите“ и разказа случая в най-общи линии. В съответния момент от историята попита Гайо дали желае името му да се споменава в комюникето за пресата и докторът отказа. След няколко минути, информацията беше предадена и Бош затвори и се обърна към Гайо.
— Репортерите ще се навъртат наоколо и след като приключим огледа. Ще душат за кучето, намерило костта, така че ако искате да не се замесвате, дръжте Беда по-далече от улицата.
— Добър съвет — каза Гайо.
— Добре би било и да се обадите на съседа си — господин Улрих, и да го предупредите да не приказва пред репортери.
Когато излязоха, се разбраха с Брашър, че ще й върне фенерчето, когато има възможност. Такава уговорка означаваше, че ще може да я види поне още веднъж.
На улицата Едгар инструктираше кадетите:
— Златното правило при оглед е да не се пипа абсолютно нищо преди да е фотографирано, изследвано и подредено при веществените доказателства по съответния начин.
Бош застана до него и попита:
— Готови ли са всички?
— Готови са — отговори Едгар и кимна към двама от кадетите, които държаха метални детектори. — Заех ги от „експертизи“.
Бош направи същия инструктаж за безопасност на кадетите и Брашър като на съдебномедицинския екип. После запозна Брашър и Едгар и тръгнаха към мястото на огледа — Бош най-отзад, след Брашър.
— Ще видим дали утре ще искаш да разследваш убийства — каза й той.
— Не може да е по-зле, отколкото да търчиш по повиквания и да чистиш повърнато от седалките след края на патрулна смяна.
— И аз имам такива спомени.
Разпръснаха кадетите във верига в зоната около акациевите дървета със задача да започнат претърсване. Зад тях Бош подреди още два екипа от отдел К-9, които да вървят по петите им и да дооглеждат за пропуснати улики. След като цялата процедура беше задействана, Бош остави Едгар Да се оправя с кадетите и се върна при акациите, за да види какво е направено до момента. Завари Кол, седнала върху сандък за екипировка, да надзирава забиването на колчета, които, след като бъдеха свързани, щяха да очертаят решетката на разкопаването.
Бош беше работил с Кол и знаеше, че е истински професионалист. Беше на трийсет и няколко, с фигурата и загара на тенисистка. Веднъж случайно я беше видял в един от градските паркове — играеше тенис със сестра си — близначка. Около корта им се беше събрала тълпа. Беше като да гледаш как някой удря топката в огледална стена с отражението си.
Правата руса коса на Кол скриваше очите й, както се беше навела над голяма схема, с отпечатаната изкопна решетка на нея, разпъната в скута й. Бош надникна над рамото й. Кол обозначаваше отделните блокове с букви от азбуката, когато съответните колчета биваха забити. Най-отгоре беше написано: „Град от кости“.
Бош почука с пръст по заглавието:
— Защо си го нарекла така?
Тя сви рамене.
— Защото сега определяме улиците и пресечките на нещо, което ще се превърне за нас в град. — Пръстите й пробягваха като илюстрация на думите по очертаните линии на схемата. — Поне докато сме тук, ще го чувстваме така. Нашият малък град.
Бош кимна и каза:
— Във всяко убийство е историята на един град.
Кол го погледна.
— Кой го е казал.
— Не знам. Все някой.
Бош насочи вниманието си към Корасон — тя беше клекнала и изучаваше изровените малки кости, а окото на видеокамерата изучаваше нея. Докато мислеше за някакъв коментар, станцията му иззвъня.
— Бош слуша.
— Едгар е. Ела при нас, Хари. Намерихме нещо.
— Идвам.
Едгар беше застанал на едно почти равно място сред храсталаците на четиридесетина метра от акациите. Петима-шестима кадети и Брашър оформяха кръг, вперили погледи надолу в еднометровата растителност. Над главите им, в стесняващ се кръг, се въртеше полицейският хеликоптер. Бош влезе в кръга и погледна надолу. И видя празните кухини на детски череп, полузаровен в земята.
— Никой не го е докосвал — каза Едгар. — Брашър го намери.
Закачката, която обикновено досега се излъчваше от очите и устата на Брашър, беше изчезнала. Бош измъкна радиостанцията от колана си.
— Доктор Корасон?
— Да, какво има?
— Ще се наложи да разширим територията на огледа.
6.
С Бош в ролята на генерал на малката армия, действаща на територията на огледа, работата напредваше бързо. Като че ли отдавна чакали това да се случи, костите се показваха от дотогавашните си скривалища. До обяд три сектора от района за разкопаване бяха прегледани от екипа на Кати Кол и от черната почва бяха измъкнали десетина кости. Работеха като археолози, изваждащи на бял свят останките на предисторически хора с помощта на деликатни инструменти. Използваха се и метални детектори и парни сонди. Работата изискваше много усилия, но все пак напредваше по-бързо, отколкото Бош се беше надявал.