Опита се да си наложи бързо темпо. Чакаха го дванайсет етажа и двайсет и четири площадки. Миризмата от препълнените тоалетни почти го задушаваше. Етажните врати липсваха, а с тях и номерата на етажите. На по-ниските някой се беше постарал да изписва номерата с боя, но по-нагоре и тази маркировка изчезваше, така че скоро Бош загуби ориентация на кой етаж се намира.
На деветия или десетия етаж спря да си поеме въздух. Седна на едно що-годе чисто стъпало и изчака дишането му да се успокои. Вонята тук беше по-слаба — сигурно по-малко скитници се наемаха да катерят толкова етажи.
Ослуша се, но не долови никакъв звук. Колегите му вече трябваше да са на най-горния етаж. Дали пък сигналът за Стоукс не беше фалшив, или издирваният беше успял да се измъкне?
Бош стана и продължи изкачването. Оказа се, че броенето му е било грешно, но в негова полза. На следващата площадка го очакваше отворената врата на подпокривния апартамент. Намираше се на тринадесетия етаж.
Почти се усмихна на мисълта, че няма да му се наложи да катери още стълби — и в същия миг проехтяха викове:
— Ето го! Там!
— Стоукс! Полиция! Не мър…
Гласовете бяха заглушени от два изстрела, които проехтяха оглушително по целия етаж. Бош извади пистолета си и бързо се приближи до вратата. Преди да успее да се промъкне през нея, прозвучаха още два изстрела и той се скри зад стената.
Ехото му попречи да определи източника на гърмежите. Той се наведе и надникна в коридора. Мракът се прорязваше от светли ивици, излизащи през вратите на стаите от западното крило. На петнайсетина метра от себе си видя Едгар, приклекнал в стойка за стрелба зад гърбовете на две униформени ченгета. Оръжията им бяха насочени към една от стаите.
— Чисто е! — изкрещя нечий глас. — Влизаме!
Мъжете свалиха едновременно оръжията си и се насочиха към зеещата врата.
Бош им се обади и тръгна след тях.
На вратата се размина с униформен полицай, който говореше в радиостанцията си:
— Централа, трябва ни медицински екип на „Хайланд“ четиридесет и едно, тринадесети етаж. Заподозреният е тежко ранен, две прострелни рани.
Полицаят беше Еджууд. Погледите им се засякоха за секунда, после Еджууд потъна в мрака на коридора.
Бош огледа стаята. Стоукс седеше в нещо като килер, облегнат на една от стените. Ръцете му бяха в скута, в едната все още стискаше малък пистолет двайсет и пети калибър. Беше облечен в черни дънки и тениска без ръкави, покрита със собствената му кръв. На гърдите и точно под лявото му око имаше отверстия от простреляйте рани. Очите му бяха отворени, но в тях нямаше и следа от живот.
Едгар беше клекнал пред тялото на Стоукс, но не правеше и опит да го докосва, за да търси пулс, защото очевидно беше безсмислено.
Прекалено много хора се бяха натъпкали в тясното пространство на стаята. Трима униформени, Едгар и още един цивилен, вероятно от отдела за наркотици. Две от ченгетата разучаваха две дупки от куршуми в мазилката. Единият вдигна пръст с явното намерение да пипне една от дупките.
— Не докосвай нищо — изкомандва рязко Бош. — Искам всички да излязат оттук и да изчакаме идването на хората от ПУП. Кой стреля?
— Едж — отговори цивилният. — Тоя ни дебнеше в килера и ние…
— Извинявай, как се казваш?
— Филипс.
— Окей, Филипс, нямам желание да слушам разказа ти. Спести си го за хората от ПУП. Взимай Еджууд и слизайте долу да чакате. Когато дойдат санитарите, кажете им да си ходят. Спестете им катеренето на тринайсет етажа.
Ченгетата с нежелание се изнизаха от стаята, като оставиха само двамата детективи. Едгар се изправи и отиде до прозореца. Бош зае мястото му пред трупа и заразглежда пистолета в ръката на Стоукс. С голяма доза сигурност можеше да се предположи, че следователите от ПУП щяха да установят изтриване на серийния му номер с киселина.
Бош се замисли за изстрелите, които беше чул от дъното на коридора. Два и после още два. Трудно беше да се прецени от позицията му тогава, но му се струваше, че първите два изстрела бяха по-гръмки и отчетливи от следващите. Това означаваше, че Стоукс беше стрелял с играчката си след като Еджууд беше пуснал в действие служебното си оръжие. Тоест че преди да стреля Стоукс е бил улучен смъртоносно в лицето и гърдите.
— За какво мислиш? — попита Едгар.
— Няма значение какво мисля аз — отговори Бош. — Мъртъв е. Случаят минава в ръцете на ПУП.
— Случаят се закрива, партньор. Май няма нужда вече да се притесняваме дали прокуратурата ще открие дело, или не.