Намирането на черепа беше вдигнало темпото и бе придало спешен характер на цялата операция. Той беше изваден от земята и първоначално изследван от Тереза Корасон, която откри линии на фрактури и белези от хирургическа намеса, което потвърди хипотезата, че костите не са престояли дълго в земята преди да ги открият. Самото наличие на фрактури не беше достатъчно доказателство за убийство, но добавено към факта на заравяне на тялото тук определено създаваше усещането за разплитането на точно такава драма.
До два часа, когато екипите прекъснаха работа за обяд, почти половината скелет беше сглобен. Отделни разпръснати кости бяха намерени от кадетите в храсти наблизо, а групата на Кол попадна на изгнили парчета облекло и детска раница.
Костите бяха сложени в квадратни дървени кутии и рано следобед с тяхното изследване вече се занимаваше антрополог криминалист в офиса на съдебния медик. Дрехите — повечето изгнили и неразпознаваеми, както и неотваряната раница, бяха закарани в лабораторията на отдела по експертизи на полицейското управление на Лос Анжелис със същата цел.
Резултатът от търсенето с металния детектор беше една-единствена монета — четвърт долар, емисия 1975 година, намерен на същата дълбочина като костите и приблизително на пет сантиметра от лявата половина на таза. Бе предположено, че монетата се е намирала в предния ляв джоб на панталони, чиято тъкан се е разложила заедно с тялото. Монетата все пак даваше един от параметрите на времето на настъпване на смъртта — не по-рано от 1975 година, ако се приемеше допускането, че е попаднала в земята по същото време с трупа.
Пристигнаха два минибуса с храна за малката армия, работеща по огледа. Обядът беше късен и хората бяха гладни. От единия минибус се предлагаше топла храна, а от другия — сандвичи. Бош се нареди заедно с Джулия Брашър на опашката за сандвичи. Разговаряха предимно за разследването и разменяха участъкови клюки. Опознавате-лен разговор. Тя го привличаше и колкото повече Бош слушаше за патилата й като новобранец и жена в отдела, толкова повече го интригуваше. Брашър излъчваше същата смесица от емоция, преклонение и цинизъм по отношение на професията си, която беше неразделна част и от неговите първи дни в тази професия.
Когато пред тях останаха шестима души, до слуха на Бош достигнаха въпроси — явно някой зад прозорчето на минибуса ги задаваше на кадета, чийто ред на опашката беше дошъл.
— За кости от различни хора ли става дума?
— Не знам бе, човек. Ние просто ги търсим, това ни е работата.
Бош се загледа в мъжа, който задаваше въпросите.
— Всичките ли бяха изпонарязани?
— Трудно е да се каже.
Бош излезе от мястото си на опашката и заобиколи до задната вратичка на минибуса. Вътре работеха трима души, препасани с престилки. Или поне се правеха, че и тримата са заети с работа. Не забелязаха, че Бош ги наблюдава. Двама се занимаваха с изпълнението на поръчките. Мъжът по средата — онзи, който задаваше въпросите — само имитираше активност, като си движеше ръцете под нивото на прозорчето. На него само му бутаха готови сандвичи, които той подаваше на чакащите.
Бош забеляза, че докато двамата, които наистина правеха сандвичи, са с дънки и тениски, мъжът в средата е с памучни панталони и риза. От задния джоб на панталоните му се подаваше бележник. Дълъг и тънък, от типа, използван от репортери.
Бош провря главата си през вратата и се огледа. На една полица непосредствено до вратата беше сложено навито на руло спортно яке. Той го грабна и се измъкна навън. В джобовете намери прескарта със снимката на разпитвача, издадена от полицейското управление на Лос Анжелис. Виктор Фризби от „Ню Таймс“.
Като държеше якето така, че да не се вижда от минибуса, Бош потропа на вратата и когато тримата мъже се обърнаха към него, даде знак на Фризби да се приближи. Журналистът се обърна и се наведе към него.
— Да. Какво има?
Бош го сграбчи за престилката и го дръпна навън. Фризби успя да скочи на крака, но трябваше да направи няколко крачки по инерция, за да не падне. Когато се обърна, за да протестира, Бош го плесна в гърдите с навитото яке.
Двама от охраняващите полицаи изхвърляха хартиените си чинии в едно кошче наблизо и Бош им махна да дойдат.