— Нищо не навежда на такава мисъл засега — каза Кол. — Но трябва да сме сигурни. Ще вземем проби, ще пуснем няколко газови сонди. Рутинните неща. Изглежда, особено поради плитко изкопания гроб, че убийството е едно, но не бива да остават съмнения. Доколкото е възможно.
Бош кимна. Радваше се, че почти е приключил със сандвича, защото апетитът му внезапно се беше изпарил. Перспективата за разследване на серийно убийство беше крайно непривлекателна. Той огледа останалите на масата.
— Нито думичка от разговора ни няма да напуска тази маса. Вече хванах репортер да души за сериен убиец. Не ни трябва медийна истерия. Дори само да им се намекне, че вършим рутинна работа, и то само за да се подсигурим за всички възможни версии, ще ни сложат на първа страница. Някакви възражения?
Всички изразиха мълчаливо съгласието си, включително Брашър. Бош тъкмо се канеше да продължи, но го прекъсна шумно тропане от мястото, където бяха разположени преносимите тоалетни. Явно в някоя от будките с размери на телефонна кабина имаше човек, който удряше по стената, сякаш искаше да я строши. Миг по-късно към думкане-то се прибавиха женски викове. Бош ги позна и веднага скочи от масата.
Кукичката, с която вратата на тоалетната се прикрепяше при транспортиране, беше закачена и в халката беше пъхната една пилешка кост.
Бош се опита да я измъкне, но костта беше прекалено мазна и се изплъзваше от пръстите му. Ударите отвътре и виковете не отслабваха. Бош се огледа за някакво помощно сечиво, но не видя нищо подходящо, така че извади пистолета си от кобура, погледна дали предпазителят е сложен и използва дръжката му като чук, с който да избие костта.
Когато тя най-сетне се изхлузи, той прибра пистолета и вдигна куката. Вратата рязко се отвори и от клозета изскочи Тереза Корасон, като почти го повали.
— Ти го направи! — викна тя.
— Аз? Не съм! Бях ей там през цялото…
— Искам да знам кой го направи!
Бош понижи глас. Ясно му беше, че погледите на всички са вперени в тях, включително на репортерите от другия край на улицата.
— Тереза, успокой се. Било е шега, който и да я е направил. Аз знам, че не обичаш затворените пространства, но други не го знаят. Някой просто е искал да отпусне по някакъв начин общото напрежение и ти си се случила…
— Само от завист е.
— Моля?
— За това, което съм и което съм постигнала.
Нямаше какво да отговори на това.
Тя тръгна, после рязко се обърна и се върна.
— Тръгвам си! Доволен ли си?
Бош поклати глава.
— Доволен? Бъркаш нещата. Аз провеждам разследване и ако искаш да знаеш, ще ми е по-леко без емоциите ти и без твоя видеооператор.
— Е, значи можеш да си спокоен. И знаеш ли… телефонът на който ме потърси снощи…
— Какво?
— Забрави го.
Тя ядосано забоде пръст в камерата да престане да снима и тръгна към служебната си кола. Бош я изпрати с поглед.
Когато се върна при масата, там бяха останали само Брашър и Едгар. Партньорът му вече се беше справил и с втората порция пиле. Лицето му грееше в доволна усмивка. Бош хвърли костта, която беше причинила целия скандал, в чинията му.
— Мина ти номерът. — Погледът му показваше, че е наясно чия е закачката.
— От падането от по-високо его боли повече — каза Едгар. — Запечатаха ли екшъна на лента?
— Нямаше да е лошо да си я пазим като съюзник — отвърна Бош. — Просто да я търпим, за да е на наша страна, когато ни потрябва.
Едгар взе чинията си, надигна се и каза:
— Ще се видим горе.
Бош погледна Брашър. Тя повдигна учудено вежди.
— Искаш да кажеш, че той го е направил?
Бош не й отговори.
7.
Работата в „града на костите“ продължи два дни. Както беше предвидила Кол, по-голямата част от скелета беше открита и извадена от мястото под акациите до вечерта на първия. Други кости бяха намерени разпръснати в близките храсталаци, по начин, показващ, че са били замъкнати там от изровили ги животни. Екипите се върнаха в петък, но още един ден копане по хълма, с помощта на свежи подкрепления от кадети, не даде повече резултат. Използването на сонди и взимането на проби в останалите части на маркирания терен не доведе до намирането на каквито и да било други следи от скелета или от други закопани там тела.
Според оценките на Кол бяха възстановени шейсет процента от скелета. По нейна препоръка и с одобрението на Корасон огледът беше прекратен по здрачаване в петък.
Бош не възрази срещу преценката им. Големите вложени усилия даваха незначителни резултати. Той гореше от нетърпение да продължи с разследването и идентифицирането на костите — нещо, с което не можеше да се занимава, докато двамата с Едгар бяха вързани през цялото време на Уъндърланд Авеню. Това несъмнено също бе необходима работа, но Бош искаше да се върви напред.