— Значи ли това, че не тази травма е причината за смъртта? — попита Бош.
— Да. Ето това е причината. — Голихър извъртя черепа и им показа още една фрактура, този път в долната лява част на задната половина. — Мрежовиден белег без следи от зарастване. Рана, нанесена по времето на настъпване на смъртта. Видът на фрактурата подсказва удар със страхотна сила, с много твърд предмет. Може би бейзболна бухалка. Нещо от този род.
Кухите очи на черепа гледаха Бош.
— Има и други рани по главата, но не от фатален характер. Например костите на носа, но и там има формиране на нова костна тъкан след травмата. — Голихър се обърна към масата и внимателно постави черепа върху нея. — Мисля, че не е нужно да ви правя обобщение, господа, но очевидно някой най-редовно е разкатавал от бой това момче. Докато най-накрая е отишъл прекалено далеко. Всичко ще бъде отразено в окончателния ми доклад. Но има и малка светлинка в цялата работа, която може да ви е от помощ.
— Хирургическата обработка — вметна Бош.
— Именно. Отварянето на череп е много сложна операция. Тя трябва да е отразена писмено някъде. Има и последващи процедури. Поставя се кръг, който се закрепя към черепа с метални нитове — а от тях няма и следа. Следователно са били отстранени. Това също трябва да е писмено отразено. Хирургическите белези също помагат за определяне възрастта на костите. Дупчиците от трепанацията са много големи спрямо днешните стандарти. Към средата на осемдесетте инструментите стават по-фини, а перфорациите по-малки. Надявам се това да ви даде насока.
— Ами зъбите? — попита Бош — Нещо интересно при тях?
— Липсва долната мандибула — отговори Голихър. — При намерените горни зъби няма никакви показания за зъболекарска намеса въпреки налични признаци на развала от периода преди смъртта. Мисля, че това поставя момчето в долните слоеве на социалната класификация. Не е посещавало зъболекар.
— Защо момчето не е разказало на лекарите какво му се случва, когато е лежало в болница с хематом? — попита Едгар напрегнато. — Ами учителите му, приятелите?
— Знаете не по-зле отговорите, детектив — отвърна антропологът. — Децата зависят от родителите си. Те се боят от тях и ги обичат. Не искат да ги загубят. Понякога няма обяснение защо не търсят помощ.
— Ами всичките тия фрактури и прочие? Защо докторите не са ги видели и не са направили нещо?
— Тук е иронията с моята професия. Аз виждам ясно цялата история и трагедията в нея. Но положението не е същото при жив пациент. Ако родителите успеят да представят някакво приемливо обяснение за някое нараняване, какъв мотив би имал докторът, за да направи рентгенова снимка на крак или гръден кош? Никакъв. И кошмарът си продължава.
— Нещо друго, докторе? — попита Бош.
Голихър прегледа бележките си още веднъж и скръсти ръце на гърдите си.
— Толкова от науката. Лично аз ще ви кажа следното: надявам се да намерите човека, извършил всичко това. Каквото и да е наказанието му, ще му е малко.
— Ще го пипнем — каза Едгар. — Хич не се притеснявайте за това.
Излязоха от сградата и се качиха в колата на Бош. Известно време мина в пълно мълчание. После Бош удари по кормилото с такава сила, че всичките ребра го заболяха.
— Не мога да вярвам в Бога — каза Едгар. — Вярвам в извънземни — малки зелени човечета от космоса.
— Как така?
— Защото човешко същество не е в състояние да причини това на детето си. Трябва да са го отвлекли на космически кораб и да са експериментирали върху него. Това е единственото ми обяснение.
— Иска ми се така да пишеше в заключението по случая, Джери. И просто да се приберем и да си починем. — Бош подкара колата към изхода на паркинга. — Трябва да пийна нещо.
— Без мен — каза Едгар. — Искам да видя детето си и да го прегърна.
И двамата не проговориха чак докато не стигнаха до управлението в Паркър Сентър.
8.
Качиха се с асансьора на петия етаж в лабораторията на отдела за експертизи, където имаха среща с Антоан Джеспър — криминалиста, на когото беше поверено делото с костите. Джеспър, млад чернокож мъж със сиви очи и гладка кожа, ги посрещна на охранителната преграда и ги въведе в лабораторията. Носеше бяла работна престилка, която се гънеше при широките му крачки и от непрекъснато мърдащите му ръце.
— Насам, момчета — покани ги той. — Не разполагам с много, но всичко, каквото имам, е ваше.
Преведе ги през главната зала, където работеха само неколцина криминалисти, към сушилнята — обширно климатизирано хале, в което върху маси с неръждаемо покритие бяха разположени дрехи и всякакви други веществени доказателства от различни случаи. Това беше единственото място, което можеше да съперничи на етажа за аутопсии по интензитета на вонята на разложение.