Заведе ги до две маси, върху които се намираха отворената раница и няколко парчета от дрехи, почернели от покрилите ги пръст и растителност, В малка найлонова торбичка се мъдреше някаква неразпознаваема мърша.
— Вода и кал, които постепенно са проникнали в раницата, предполагам — каза Джеспър, извади писалка от един от джобовете си и я разпъна като показалка, с помощта на която да онагледява коментара си.
— Разполагаме с раницата, в която е имало три чифта дрехи и вероятно сандвич или нещо друго за ядене. По-точно три тениски, три чифта бельо и три чифта чорапи. Плюс храната. Имало е и плик, или остатъци от плик. Пликът не е тук, защото е даден на документна експертиза. Но не се надявайте на него. Състоянието му е по-лошо и от това на сандвича — ако е било сандвич.
— Идентифициращи белези? — попита Бош, докато си записваше чутото.
— Няма такива по облеклото или в раницата — отговори Джеспър. — Две неща за отбелязване. Върху тази тениска има име на марка — „Солид Сърф“ — може да помогне, може и не. Ако марката не ви говори нищо, ще ви кажа, че е термин от скейтборда.
— Записах си — каза Бош.
— Следва капакът на раницата. Почистих го и се показа това.
Бош се наведе към масата, за да види. Раницата беше от син брезентов плат. От външната й предна страна, в средата, платът беше изтъркан във формата на голяма буква Б.
— Изглежда, на това място някога е имало нещо залепено. — Махнато е и не може да се каже дали това е станало преди или след заравянето на раницата. Моето мнение е, че е преди.
— Дотук добре, Антоан. Нещо друго?
— Не и що се отнася до раницата и дрехите.
— Да минем тогава при документните.
Джеспър отново ги преведе през централната зала до една по-малка, чиято врата се отключваше с код.
В лабораторията за документни експертизи имаше две редици бюра, в момента всичките празни. Всяко бюро имаше хоризонтален осветяващ се екран и увеличително стъкло с поставка за свободно въртене. Джеспър отиде до средното бюро на втората редица. На табелката с името пишеше Бернадет Форние. Бош я познаваше — бяха работили заедно по един случай с подправено писмо за самоубийство. Качествена експертиза.
Джеспър извади два найлонови плика от чантичка за доказателствен материал в средата на бюрото. В единия имаше пощенски плик, придобил кафяв цвят и покрит с черни петна. Другият съдържаше полуразпаднала се правоъгълна хартия, разделена на три отделни части по сгъвките и също силно обезцветена и на места почерняла.
— Това е резултатът от взаимодействието с влага — каза Джеспър. — На Берний отне цял ден само да разгъне плика и да извади писмото. Както виждате, разпаднало се е по прегънатото. А що се отнася до перспективите някога да разберем съдържанието му — никак не са добри.
Бош включи лампата на бюрото и постави пликовете върху него. После нагласи увеличителното стъкло и разгледа внимателно плика и съдържалото се по-рано в него писмо. Нямаше шанс нещо да бъде разчетено. Направи му впечатление, че на плика няма пощенска марка и печат.
— По дяволите! — беше заключението му. — И как ще процедира тя сега?
— Вероятно ще опита с някакви реактиви и различни спектри на светлината. Ще опита да постигне някаква реакция с мастилото, която да увеличи яркостта му, но вчера не преливаше от оптимизъм. Тъй че, както казах, не бих разчитал особено на пробив тук.
Бош кимна и изгаси лампата.
9.
До задния вход на холивудското полицейско управление имаше пейка със сандъчета, пълни с пясък, от двете й страни. Наричаше се Код 7, по позивните за почивка или край на смяна. В 11,15 в събота вечерта Бош беше единственият седящ на Код 7. Не пушеше, макар че му се искаше. Чакаше. Пейката слабо се осветяваше от лампите над задната врата на участъка и предоставяше гледка към паркинга, поделян между полицията и пожарната в задния край на централния градски комплекс.
Полицейските коли се прибираха в края на смяната от три до единайсет и полицаите влизаха в сградата, за да смъкнат униформите, да вземат бърз душ и да се приберат у дома, ако им бъде дадена такава възможност.
Бош държеше фенерчето на Джулия Брашър. Беше доста тежко и той мислено го добави към списъка на оръжията, с които би могло да е убито момчето.
Поредната кола спря до гаража и от нея слезе Еджууд, партньорът на Джулия Брашър. Носеше автомата, с който разполагаше всяка патрулна двойка. Бош внезапно се разколеба в намеренията си и се зачуди дали не би могъл да се промъкне в участъка, без да бъде забелязан от никого.