— Какво искаш да кажеш?
— Чувам, че си я чукал. Това искам да кажа.
— И какво е общото със случая?
— Не знам. Може би ти ще ми кажеш.
Бош не отговори. Мъчеше се да не избухне.
— Първо на първо, отношенията ви са нарушение на вътрешните правила на управлението — продължи Гилмор. — И ти го знаеш. Тя е към патрулните. Аз съм детектив.
— Мислиш, че има значение? Няма никакво значение. Ти си Д-3. Това е надзираващо ниво. Тя е новобранец. Ако бяхме в армията, щяха да те разжалват, като за начало. Можеше и в ареста да те вкарат.
— Само че тук е полицейското управление на Лос Анжелис. Какво трябва да очаквам при това положение, повишение?
За първи път от началото на разговора Бош си показваше зъбите. Предупреждение към Гилмор да внимава. Имаше няколко добре известни прецедента на топли отношения между старши и по-редови служители. Добре известна беше готовността на полицейския съюз, представляващ интересите на служителите до нивото на сержант, да оспори с необходимите доказателства всяка дисциплинарна мярка, предприета по така наречените правила за защита от сексуален тормоз.
— Не ми трябват остроумните ти забележки — каза Гилмор. — В момента се опитвам да провеждам разследване. — Той погледна нахвърляното в бележника си. Тактиката беше очевидна: вървеше се по обратния път — от готовото заключение към събирането само на факти, които биха могли да го подкрепят. — Как са ти очите?
— Като пържени яйца. Едното ме боли ужасно.
— Каза, че Стоукс те е пръснал с очистващ разтвор?
— Точно така.
— Което за момент те е ослепило?
— Точно така.
Гилмор стана и се заразхожда в тясното пространство зад стола си.
— Колко време мина между пръскането и слизането ти в гаража, където според теб си видял Брашър да се прострелва?
Бош се замисли за кратко.
— Изплаквах си очите и се включих в преследването. Бих казал, не повече от пет минути. Но не много по-малко.
— Значи за пет минути от сляп като къртица си станал човек с орлов поглед?
— Без да употребявам същите сравнения, времевата рамка е точна.
— Е, благодаря ти, поне едно нещо разбрах.
— Няма защо, лейтенант.
— Значи казваш, че не си видял борба за контрол над оръжието на полицай Брашър преди изстрела. Правилно ли разбирам?
Играта на думи беше прозрачна. Бош се наведе над масата.
— Нямаше борба. Не видях борба, защото нямаше такава, и няма какво да го увърташ. Ако имаше борба, щях да съм я видял. Достатъчно ясно ли се изразих?
Гилмор продължи да се разхожда, без да отговори.
— Защо просто не направите тест за барутни отлагания на Стоукс? На ръцете и облеклото му? Нищо няма да намериш и цялото ти разследване ще приключи доста бързо.
Гилмор поклати глава.
— С удоволствие бих го направил. В нормална ситуация започваме точно с това. Конкретният проблем е, че ти си нарушил правилата тотално. Извел си Стоукс от мястото на престъплението и си го довел тук. Прекъснал си доказателствената верига, нали ти е ясно? Той е имал възможност да се измие, да се преоблече и бог знае още какво, защото ти лично си му я дал, като си го извел.
— Реших, че е налице елемент на заплаха за неговата сигурност. Партньорът ми е на същото мнение, Стоукс също. Освен това не съм го изпускал и за момент от поглед, докато вие не нахлухте като хуни.
— Това не променя факта, че ти очевидно смяташ собственото си разследване за по-важно от събирането на фактите относно прострелването на полицай, не е ли така?
Бош нямаше готов отговор. Но изводът, към който се стремеше Гилмор, ставаше съвсем прозрачен. Целта беше да се заключи убедително, че Брашър е била простреляна в резултат на схватка за оръжието й. Така изглеждаше героично. А ползата за репутацията на управлението беше несравнима: нямаше нищо по-привлекателно за положителната реакция на обществеността от раняването на едно добро ченге, още повече жена, и то наскоро постъпила, по време на изпълнение на служебния й дълг. Така се напомняше колко опасно е все пак да си в тази професия и се подчертаваше колко добри и благородни са въпреки всичко хората, които се занимават с нея.
Алтернативата — че Брашър се е простреляла сама, щеше да ги направи за смях. И то съвсем не за първи път.
На пътя за изковаване на такъв извод — какъвто желаеха Гилмор, Ървинг и подобните им — стояха Бош и Стоукс. Вторият не представляваше сериозна пречка. Осъден, който можеше отново да се озове в затвора за стрелба по полицай, не беше в състояние да придаде тежест на думите си. Съвсем друго обаче беше очевидец с полицейска значка. На Гилмор щеше да се наложи да нагласява казаното от Бош съответно на желания резултат или да замазва. Първото естествено слабо място на показанията му беше физическото му състояние. Следващото щеше да е атака по професионализма му. Би ли отишъл Бош дотам, че за да запази Стоукс като свидетел по разследване за убийство, да излъже, че не го е видял да стреля по полицай?