Вляво беше кухнята, с мивка, долапи, печка, фурна и хладилник от едната страна и малка трапезария за четирима от другата. На масата се виждаше бутилка бърбън „Ейшънт Ейдж“. В една чиния под масата имаше остатъци от котешка храна, а водата за животното беше сипана в стара кутия от маргарин. Освен миризмата други следи от присъствието на котката не се забелязваха.
След кухнята започваше тесен коридор, водещ към една или две спални и баня.
— Нека да оставим вратата отворена и да отворим няколко прозореца — предложи Бош. — Господин Делакроа, защо не седнете тук, на канапето?
Делакроа се премести към канапето и каза:
— Няма нужда да търсите. Знам защо сте дошли.
— Така ли? — попита Едгар. — И защо?
Делакроа се стовари върху канапето — пружините му явно бяха изтърбушени, защото той потъна в средната възглавница, а другите две щръкнаха от двете му страни.
— Заради бензина — отговори Делакроа. — Обаче аз почти не съм го използвал. Никъде не ходя, освен до игрището и обратно. Шофьорските ми права са ограничени, заради пътни произшествия.
— Бензин? За какво…
— Господин Делакроа, не сме тук, заради кражбите ви на бензин — намеси се Бош и взе една от видеокасетите от купчината. На нея беше написано „Първа пехотна. Епизод 46“. Върна я и разгледа надписите върху останалите. Всички касети бяха със записи само на епизоди, в които Делакроа се беше снимал преди повече от трийсет години.
— Тогава какво? Какво искате?
Бош го погледна право в очите.
— Тук сме заради сина ви.
Делакроа го зяпна като омагьосан, устата му бавно се разтвори и се видяха пожълтелите му зъби.
— Артър — произнесе той най-накрая.
— Да. Намерихме го.
Делакроа сведе поглед, но Бош видя какво има в него. Инстинктът му подсказа, че каквото и да му кажат отсега нататък, ще му е известно.
— Не сте много развълнуван за баща, който не е виждал сина си повече от двайсет години.
Делакроа го погледна.
— Сигурно защото знам, че е мъртъв.
Бош чак затаи дъх.
— Какво ви кара да мислите така?
— Знам го. Знаех през цялото време.
— Какво сте знаели?
— Че няма да се върне.
Събитията не се развиваха по никой от сценариите на Бош. Струваше му се, че домакинът им ги е очаквал, може би дори с години. Реши, че е по-добре да смени стратегията, като арестува Делакроа и го осведоми за правата му.
— Арестуван ли съм? — Изглежда, двамата мислеха за едно.
— Смятахме, че първо можем да поговорим. Неформално.
— А може и просто да ме арестувате — каза Делакроа тихо.
— Така ли мислите? Значи ли това, че не искате да разговаряте с нас?
Делакроа бавно поклати глава.
— Ще разговарям с вас. Ще ви разкажа всичко.
— За какво ще ни разкажете?
— Как се случи.
— Как се случи кое?
— Със сина ми.
— Знаете ли какво се е случило?
— Без съмнение. Аз го направих.
Бош едва не изруга на глас. Техният заподозрян буквално беше направил признание преди да успеят да му кажат какви са правата му и да го посъветват да се въздържа от обвиняващи го изявления.
— Господин Делакроа, замълчете. Сега ще ви кажа какви са правата ви.
— Аз само искам…
— Не, моля ви, не казвайте нищо. Още не. Нека първо се погрижим за правата ви и после ще изслушаме всичко, което пожелаете да ни кажете.
Делакроа махна с ръка, сякаш думите на Бош нямаха значение. Сякаш нищо нямаше значение.
— Джери, къде ти е касетофонът? Моя още не са ми го върнали от „вътрешни разследвания“.
— В колата. Но не знам дали има батерии.
— Иди провери.
Едгар излезе и Бош зачака в мълчание. Делакроа подпря лакти на колената си и скри лице в ръцете си. Бош го гледаше. Не се случваше често, но нямаше да му е за първи път да чуе от раз пълните признания на заподозрян.
Едгар се върна с касетофона, но поклати глава.
— Батериите са на нула. Мислех, че носиш твоя.
— Мамка му! Води записки тогава.
Бош извади една от визитните си картички. Беше ги поръчал с напечатани на гърба им права на арестувания и място за подпис. Прочете текста и попита Делакроа дали разбира смисъла на прочетеното. Мъжът кимна.
— Това за „да“ ли трябва да се приема?
— Да, това е „да“.
— Тогава подпишете на определеното място. — Бош подаде на Делакроа картичката и химикалка. След като на визитката беше сложен подпис, я върна при другите и седна на ръба на люлеещия се стол.
— Сега, господин Делакроа, желаете ли да повторите казаното преди няколко минути от вас?