— Проверявайте си, чудесно. Аз пък почти пропилях самопризнание днес, защото нямаше на какво да го запиша.
Ще ви бъда благодарен, ако ми върнете машинката.
— Свърших с нея и в момента ви я изпращам с вътрешен куриер.
— Благодаря. Дочуване.
Затвори точно когато Едгар се появи с три чаши кафе. Кафето го подсети за друго, което трябваше да свършат предварително.
— Кой дежури? — попита Бош.
— Видях Манкиевич и Янг.
Бош преля кафето си от картонената чаша в своята, която извади от чекмеджето. После вдигна слушалката и избра дежурната стая. Обади се на Манкиевич.
— Имаш ли някой в подземието?
— Бош? Мислех, че ще си вземеш почивка.
— Объркал си се. Кажи — има ли някой?
— Никой до осем часа. Какво ти трябва?
— Ще снемам самопризнание и не искам някой адвокат да ми бутне палатката, след като си свърша работата. Клиентът ми вони на „Ейшънт Ейдж“, но мисля, че е в границите. За всеки случай искам формална проверка.
— Случаят с костите?
— Да.
— Свали го долу и аз ще го направя. Имам разрешително.
— Благодаря, Манк.
Той затвори и се обърна към Едгар:
— Давай да го сваляме долу и да видим какво ще издиша. Да сме спокойни.
— Умно.
Занесоха кафетата в трета стая, където вече бяха закопчали Делакроа за масата. Освободиха го и му дадоха да пийне няколко глътки, после го заведоха по задния коридор до арестантското отделение, състоящо се от две големи клетки за пияници и за проститутки. Имаше и малка трета килия, известна като „кат“, съкратено от кръвен и алкохолен тест.
Манкиевич ги чакаше в коридора и ги последва в килията. Включи апарата и инструктира Делакроа да духа в чистата пластмасова тръба. Бош забеляза, че си е закачил черна лента за Брашър.
Резултатът беше готов след няколко минути. Три промила, много над разрешената граница за шофиране. Бош сви устни. Нямаше обаче установена граница при даване на самопризнания в убийство.
Докато извеждаха Делакроа от помещението, Манкиевич го потупа по ръката. Бош остави Едгар да отведе арестувания в стаята за разпит и погледна колегата си.
— Хари, исках само да ти кажа, че съжалявам. За това, което се случи в гаража.
Бош кимна.
— Благодаря. Трудно ми е, наистина.
— Знаеш, че трябваше да я включа. Знаех, че е зелена, но…
— Манк, ти постъпи правилно. Не си го слагай на сърцето.
Манкиевич кимна.
— Трябва да вървя — каза Бош.
Отиде в стаята за наблюдение, нагласи видеокамерата и постави нова касета. После включи камерата и звукозаписната уредба. Всичко беше подготвено. Можеше да се заеме с полагането на последните щрихи.
36.
Бош обозначи тримата присъстващи в стаята за разпит, както и датата и часа на провеждане, въпреки че всичко това можеше спокойно да бъде установено от видеозаписа. После извади формуляр за правата на арестувания и му каза, че желае да му ги прочете още веднъж. След прочитането им помоли Делакроа да подпише формуляра, премести го в ъгъла на масата, отпи глътка кафе и започна:
— Господин Делакроа, по-рано днес вие изразихте пред мен желание да говорите за случилото се със сина ви, Артър, през хиляда деветстотин и осемдесета. Желаете ли все още да говорим за това?
— Да.
— Да започнем с основните въпроси, след което ще можем да уточняваме подробности. Вие ли причинихте смъртта на сина си Артър Делакроа?
— Да, аз я причиних. — Казано без следа от колебание.
— Вие ли го убихте?
— Да, аз го убих. Нямах такова намерение, но го убих. Да.
— Кога се случи това?
— През май осемдесета. Но вие вероятно го знаете.
— Моля ви, въздържайте се от предположения. Моля ви да отговаряте на всеки въпрос, доколкото ви е възможно, изчерпателно.
— Ще се опитам.
— Къде беше убит синът ви?
— В къщата, в която живеехме тогава. В неговата стая.
— Как беше убит? Ударихте ли го?
— Ааа, да. Аз…
На това място, деловият тон на разпита внезапно се пропука и Делакроа се разплака. След малко се овладя и обърса сълзите си.
— Ударихте го?
— Да.
— На кое място?
— Навсякъде, бих казал.
— Включително по главата?
— Да.
— Казвате, в стаята му?
— Да, в стаята му.
— С какво го ударихте?
— Какво искате да кажете?
— Използвахте ли юмруците си за нанасяне на ударите, или някакъв предмет?
— И двете. Юмруци и предмет.
— Какъв беше предметът, с който удряхте сина си?
— Наистина не мога да си спомня. С някакъв предмет, който той държеше в стаята си. Трябва да си помисля.
— Може да се върнем по-късно към това, господин Делакроа. Защо на този ден вие… Но, първо, кога се случи? По кое време на деня?