— Човешка е.
— Сигурна ли си?
Тя му хвърли отровен поглед, докато махаше ръкавицата.
— Хумерус. Горната част на ръката. На около десетгодишно дете. Може вече и да не изпитваш уважение към способностите ми, Хари, но все още си ги имам.
После хвърли ръкавицата върху костта в кутията. Бош можеше да понесе словесните й атаки, но го подразни начинът, по който хвърли ръкавицата. Измъкна я от кутията, сети се за нещо и й я подаде пак.
— Мъжът, чието куче е намерило това, казва, че на костта имало фрактура. Зараснала фрактура. Искаш ли да хвърлиш един поглед и да кажеш дали…
— Не. Закъснявам. В момента ти трябва да знаеш дали костта е човешка. За което имаш потвърждение. По-нататъшен оглед ще се направи по-късно от съдебен лекар при подходящите условия. А сега наистина трябва да тръгвам. Ще дойда на мястото утре сутринта.
— Да, разбира се — каза Бош. — Приятно прекарване, Тереза.
Тя погледна настрани и скръсти ръце на гърдите си. Бош внимателно затвори кутията и тръгна към колата си. Чу как тежката врата се затвори зад гърба му.
На минаване покрай езерцето пак си спомни за филма и тихо произнесе последната реплика от него: „Стига де, Джейк, тук е Китайския квартал“.
Качи се в колата и подкара към къщи, с ръка върху кутията на седалката.
5.
В 9 часа на следващата сутрин краят на Уъндърланд Авеню приличаше на бивак на силите на реда. В епицентъра на събитието се намираше Хари Бош. Той направляваше хора от патрулните екипи, К-9, отдела за експертизи, съдебномедицинската служба и звеното за специални дейности. Над главите на всички кръжеше полицейски хеликоптер, а десетина полицейски кадети трамбоваха наоколо в очакване на заповеди.
Още преди това звеното за въздушно наблюдение беше открило зоната, маркирана от Бош с полицейска лента, и беше установило, че Уъндърланд предлага най-лесния достъп до мястото, където бяха намерени костите. Тогава влезе в действие звеното за специални дейности. Шестчленният екип се изкачи по склона по обозначеното с лента трасе и постави по протежението му дървени стъпала с подпори и въжета. Достъпът до мястото, където бяха намерени костите, сега щеше да е много по-лесен, отколкото беше за Бош.
Беше невъзможно да се контролира шумът в такова полицейско сборище. Пак към девет целият район беше атакуван от медиите. Колите им бяха струпани зад загражденията. Репортерите се бяха скупчили на групи като за пресконференции, И поне пет новинарски хеликоптера се намираха на достатъчна височина над полицейския. Общата какофония вече беше довела до многобройни оплаквания от местните обитатели до полицията в Паркър Сентър в града.
Бош се готвеше да поведе първата група до мястото на престъплението. Преди това обаче се консултира с Джери Едгар, на когото случая беше сведен още предишната вечер.
— Значи взимаме първо хората от съдебна медицина и експертизите. След това качваме кадетите и кучетата. Искам ти да надзираваш тази част.
— Готово. Видя ли, че приятелката ти от съдебна медицина си води проклетия оператор?
— За момента нищо не може да се направи. Да се надяваме, че ще й омръзне скоро и ще се върне в кабинета си, където й е мястото.
— Нали разбираш, че е много възможно да се окажат древни индиански кости?
Бош поклати глава.
— Едва ли.
Бош се приближи до първата група; Тереза Корасон, видеооператорът £ и четиримата £ копачи — Кати Кол и трима следователи, които щяха да се оправят с лопатите. Копачите бяха в бяло работно облекло, докато Корасон беше облечена като предишната вечер, включително обувки с петсантиметрови токчета. В групата имаше и двама криминалисти от отдела за експертизи.
Бош ги прикани да се приближат до него, за да го чуят всички наоколо.
— Значи качваме се и започваме с документирането и изравянето. След като вече сте по местата си и всеки със задачата си, ще качим и кучетата и кадетите, които ще претърсят района и евентуално ще разширят територията на разследване. Ей, ти там… — Той посочи оператора. — Изключи това нещо. Можеш да снимаш нея, но не и мен.
Операторът наведе камерата си и Бош продължи, след като изгледа сърдито Корасон:
— Всички си знаете работата, затова не е нужно да ви инструктирам. Това, което искам да ви кажа, е, че изкачването е много трудно. Дори и с помощта на стълбите и перилата. Така че внимавайте. Дръжте се за въжетата и си гледайте в краката. Не е желателно никой да пострада. Ако имате тежки неща за носене, разпределете си товара за две или три качвания. Ако и тогава се нуждаете от помощ, ще се разпоредя кадетите да ви донесат каквото трябва. Не се притеснявайте за времето. Мислете за безопасността си. Това е. Готови ли са всички?