Инцидент, по неговите думи.
Шийла правеше очевидни усилия да смели информацията.
— После сложил тялото на брат ти в багажника на колата. Каза ни, че докато сте обикаляли да го търсите, тялото на брат ти е било през цялото време в багажника.
Тя отново затвори очи.
— После, през нощта, докато си спяла, се е измъкнал от къщи, закарал е тялото до хълма и го е закопал.
Шийла започна да клати глава, сякаш се бранеше от чутото.
— Не, не, той…
— Виждала ли си баща ти да удря Артър?
Тя го погледна замаяно.
— Не, никога.
— Сигурна ли си?
— Нищо повече от потупване по дупето, когато правеше бели като малък.
— Шийла, разбирам, че ти е тежко да говориш за баща си. Но става дума също и за брат ти. Все пак на него не му е била дадена възможност да живее човешки, нали?
След дълго мълчание тя кимна, без да вдига поглед от земята.
— Разполагаме със самопризнанията на баща ти, а и с други доказателства. Костите на Артър говорят, Шийла. Има безбройни травми, които са му били причинявани непрекъснато. Имаме нужда от още един разказ. Някой да ни разкаже какво е означавало за Артър да израсне в тази къща.
— Да се опита да израсне — вметна Едгар.
Шийла размаза сълзите, стичащи се по бузите й.
— Мога да ви кажа само, че никога не съм го виждала да удря брат ми. Нито веднъж. — Лицето й започваше да се подува от плача. — Не мога да го възприема. Всичко, което… Всичко, което исках да разбера, беше дали това са костите на Артър. А сега… Не трябваше да ви се обаждам. Трябваше… — Тя не намери сили да довърши.
— Шийла — каза Едгар, — ако не го е направил баща ти, защо му трябваше да ни казва, че е бил той?
Тя разтърси глава, в очевидно засилващо се вълнение.
— И защо ти помоли да ти кажем, че съжалява?
— Не знам. Той е болен. Пие. Може би му е необходимо внимание, не знам. Знаете, че е бил актьор.
Бош се пресегна и измъкна една снимка от кутията. Артър на около пет години. Нищо не подсказваше, че под видимата повърхност се крие толкова много изтърпяно страдание. Той върна снимката на място. Погледът му срещна нейния.
— Шийла, ще ни помогнеш ли?
Тя отклони очи.
— Не мога.
39.
Бош спря колата пред шахтата на отводнителния канал и бързо угаси двигателя. Не желаеше да предизвиква вниманието на никой от обитателите на Уъндърланд Авеню. Надяваше се, че е достатъчно късно и че всички завеси по прозорците са спуснати.
Беше сам — партньорът му се беше прибрал у дома. Наведе се и натисна копчето за отваряне на багажника. После показа глава през страничното стъкло и се загледа към склона. Въжетата и стъпалата, водещи към мястото на първоначалния оглед, вече бяха отстранени. Именно така и предпочиташе да бъде — колкото е възможно по-близо до обстоятелствата, при които Самюъл Делакроа беше замъкнал нагоре трупа на сина си посред нощ.
Лъчът от фенерчето го стресна. Не беше усетил, че е поставил пръста си върху копчето. Изключи го и огледа притихналите къщи наоколо. Инстинктът му го беше върнал към мястото, откъдето бе започнало всичко. В ареста беше затворен човек за убийство отпреди двайсет години, но вътрешното му усещане подсказваше, че нещо не е наред. Бош тихо отвори вратата на колата и излезе с фенерчето в ръка.
Огледа се още веднъж, застанал зад колата, и вдигна капака. В багажника лежеше кукла за тестове, заета от Джеспър от лабораторията за експертизи. Подобни чучела се използваха при възстановки на извършени престъпления, най-вече самоубийства и прегазвания с избягване от местопроизшествието. В лабораторията разполагаха с различни размери, от невръстни деца до възрастни. Теглото можеше да се нагласява чрез прибавяне или махане на по-ловинкилограмови торбички с пясък от отделенията на торса и крайниците. В лабораторията Бош и Джеспър бяха нагласили куклата с тегло от трийсет килограма, за колкото беше направена оценката на Голихър, базирана на размера на костите и снимките на момчето. На гърба на куклата беше окачена раница, подобна на намерената по време на разкопките и натъпкана с парцали от багажника — за още по-голяма точност на възстановката.
Бош хвана куклата за ръцете, извади я от багажника и я метна на лявото си рамо. Наведе се да вземе и фенерчето. Беше евтина джунджурия от дрогерия, каквато Делакроа им бе казал, че бил използвал през онази нощ. Бош го включи и тръгна към склона.
Започна да се изкачва и веднага разбра, че ще му трябва да се хваща и с двете ръце за корените и храстите. Бош натика фенерчето в един от предните си джобове. Така лъчът му светеше нагоре и беше почти безполезен.