— Да, знам. Наистина трябваше да звънна.
Едгар кимна и сложи край на обсъждането. После каза:
— Твоята теория ни връща в стартова позиция.
— Да, в самото начало. Ще трябва да прегледаме всичко пак.
— Ще работиш ли в събота и неделя?
— Сигурно.
— Обади ми се.
— Добре.
Накрая Бош не издържа и възкликна:
— По дяволите! Слизам по стълбите. Ще се видим долу. — И тръгна към аварийния изход.
44.
От един помощник на Шийла Делакроа Бош и Едгар научиха, че тя е във временно наето студио в Уестсайд, където набира актьори за пилотния епизод на нов телевизионен сериал със заглавие „Най-добрите в професията“.
Паркираха на запазен терен, натъпкан с ягуари и беемвета, и влязоха в тухлена постройка, разделена на две нива за офиси. По стените бяха налепени листове с надпис „кастинг“ и със стрелки, указващи правилната посока. Минаха по дълъг коридор и се изкачиха по някакво задно стълбище.
Стълбището излизаше в друг дълъг коридор, в момента пълен с мъже с тъмни костюми — омачкани и отдавна излезли от мода. Някои от кандидатите носеха шлифери и меки шапки. Някои се разхождаха, жестикулираха и тихичко си приказваха сами.
Стрелките отведоха Бош и Едгар до голямо помещение, където имаше много столове и още мъже с евтини костюми. Всички загледаха двамата новодошли, които тръгнаха към бюрото в дъното на залата — там една млада жена подчертаваше имена в някакъв списък. На бюрото бяха натрупани купчини снимки паспортен формат и изписани листове. През затворена врата зад гърба на жената се чуваха приглушени напрегнати гласове.
— Трябва да се видим с Шийла Делакроа — каза Бош.
— Как се казвате?
— Детективи Бош и Едгар.
Тя се усмихна и Бош й показа значката си.
— Добри сте, момчета — каза жената. — Дадоха ли ви вече спомагателните?
— Моля?
— Спомагателните роли. И къде са ви снимките?
— Не сме актьори. Истински ченгета сме. Бихте ли й предали, че трябва да я видим веднага?
Жената се усмихна още по-широко.
— Шевът на бузата ти истински ли е? Изглежда ми истински.
Бош направи знак на Едгар и двамата едновременно заобиколиха бюрото от двете страни и тръгнаха към вратата.
— Хей! Тя прави прослушване! Не можете да…
Бош отвори вратата — Шийла Делакроа седеше зад едно бюро и гледаше един мъж, седнал в средата на стаята на сгъваем стол. Мъжът четеше от текст пред себе си. В единия ъгъл, зад триножник с видеокамера, беше застанала млада жена. От другия ъгъл двама мъже също наблюдаваха четеца — седяха на същите сгъваеми столове като неговия.
Четящият не прекъсна работата си с влизането на детективите:
— Доказателството си самият ти, тъпако! ДНК-то ти е пръснато навсякъде. Сега ставай и се изправяй до…
— Добре, добре — каза Делакроа. — Спри, Франк. — Тя погледна Бош и Едгар. — Какво искате?
Секретарката се вмъкна в стаята, изблъска Бош и възкликна:
— Съжалявам, Шийла, обаче тия двамата се намъкнаха, като че ли са истински ченгета!
— Трябва да говорим с теб, Шийла — каза Бош. — Веднага.
— Имам прослушване. Не виждате ли, че…
— Ние пък водим разследване на убийство. Или го забрави?
Тя хвърли химикалката, която държеше, на бюрото и прокара ръце през косата си. После се обърна към жената зад камерата, която сега следеше новодошлите.
— Дженифър, изключи я. Дайте ми няколко минути. Франк, извинявай. Чудесно се справяш. Ще почакаш ли малко? Обещавам веднага след като приключа да чуя първо теб.
Франк стана от стола и се ухили ослепително.
— Няма проблем. Ще чакам отвън.
Всички бързо се изнизаха и Шийла и детективите останаха сами.
— Е — започна тя, след като вратата се затвори, — с подобно влизане наистина трябва да се пробвате като актьори. — Опита неуспешно да се усмихне. Бош се приближи до бюрото, а Едгар се облегна на вратата. — Шоуто, за което набирам хора, е за двама детективи, известни като „най-добрите в професията“, защото съумяват винаги да приключат със случаи, с които никой друг не се справя. Май в истинския живот няма такова нещо, а?
— Никой не е идеален — каза Бош.
— Кое е толкова важното, че трябваше да нахлуете тук и да ме поставите в толкова неловко положение?
— Няколко неща. Първо, реших, че може да те заинтересува, че намерих онова, което търсеше снощи, и…
— Казах ви, не съм…
— И че баща ти беше освободен преди около час.
— Как така освободен? Снощи казахте, че не може да плати гаранцията си.
— Така е. Но срещу него няма повдигнато обвинение.
— Но той призна. Нали казахте, че…