Нисрийн извади тънка сребърна пинсета от престилката си и отвори малък шкаф. Внимателно взе блещукаща медна тръбичка с дължината на длан и дебелината на пура. Задържа я настрани с протегната ръка, дръпвайки я, когато Нахри посегна да я вземе.
— Не я докосвай с голи ръце — предупреди я. — Изработена е от гезирци, от същия материал, от който и техните зулфикари. За подобна рана няма изцеление.
Нахри прибра ръката си.
— Нито дори за една Нахида?
Нисрийн я изгледа мрачно.
— Как според теб хората на твоя принц са отнели Девабад от предците ти?
— Какво тогава се предполага да правя с него?
— Ще го пъхнеш в дробовете му, а после и в гърлото, за да облекчиш част от напрежението, докато способността му да диша изгаря.
— Искаш да го пронижа с някакво магическо гезирско оръжие, което унищожава плътта на Нахидите?
Нима Нисрийн изведнъж се беше сдобила с чувство за хумор?
— Не — заяви равно помощницата й. — Искам да го пъхнеш в дробовете му, а после и в гърлото, за да облекчиш част от напрежението, докато способността му да диша изгаря. Жена му живее в другия край на града. Боя се, че ще отнеме известно време да се свържем с нея.
— Е, ако е рекъл Господ, тя ще се движи по-бързо от него. Защото няма да правя каквото и да било с тази смъртоносна тръбичка.
— О, да, ще направиш — скара й се Нисрийн. — Няма да лишиш един мъж от възможността да се сбогува с любимата си просто защото се страхуваш. Ти си Бану Нахида; това е твое задължение. — Тя мина покрай нея. — Подготви се. Аз ще го приготвя за процедурата.
— Нисрийн…
Ала нейната помощница вече отиваше към леглото на болния мъж. Нахри се изми набързо, а ръцете й трепереха, докато гледаше как Нисрийн поднася димяща чаша чай към устните на шейха. Той простена и тя докосна хладна кърпа към челото му.
Тя би трябвало да бъде Бану Нахида. Тази мисъл не за първи път минаваше през ума на Нахри. Нисрийн се грижеше за пациентите им така, сякаш бяха членове на семейството й. Беше дружелюбна и сърдечна, уверена в уменията си. И въпреки че често мърмореше по адрес на гезирците, нямаше и следа от предубеждение, докато се грижеше за стареца. Нахри гледаше, мъчейки се да потисне завистта, надигнала се в гърдите й. Какво ли не би дала, та отново да се почувства компетентна.
Нисрийн вдигна очи.
— Готови сме за теб, Бану Нахри. — Тя погледна към духовника. — Ще боли. Сигурен ли си, че не искаш малко вино?
Той поклати глава.
— Н-не — отвърна с усилие, гласът му трепереше. Погледна към вратата; очевидно бе, че движението му причинява болка. — Мислиш ли, че жена ми…
Задави го раздираща, димяща кашлица.
Нисрийн стисна ръката му.
— Ще ти дадем всичкото време, което можем.
Нахри задъвка вътрешната страна на бузата си, изненадана от собственото си емоционално състояние. Свикнала бе да търси слабост в страха, лековерие в тъгата. Нямаше представа как да води неангажиращ разговор с някой, който умираше. Въпреки това се приближи, заповядвайки си да се усмихне — уверено, както се надяваше.
Очите на шейха се обърнаха към нея. Устните му потръпнаха, сякаш се опитваше да отвърне на усмивката й, а после ахна и изпусна ръката на Нисрийн.
Помощницата на Нахри скочи на крака за секунда. Разгърна робата му и откри почернелите гърди с тлееща кожа. Остра септична миризма изпълни въздуха, докато Нисрийн прокарваше прецизни пръсти по гръдната му кост и леко наляво.
Изобщо не изглеждаше смутена от гледката.
— Донеси ми подноса тук и ми дай скалпел.
Нахри се подчини и Нисрийн заби скалпела в гърдите на мъжа, без да обръща внимание на изохкването му, когато изряза парче от горящата кожа. Защипа плътта, за да я задържи отворена, и даде знак на Нахри да се приближи.
— Ела.
Нахри се наведе над леглото. Под запенената черна кръв се виждаше развълнувана искряща златна тъкан. Тя трепкаше леко, все по-бавно, докато придобиваше пепелив цвят.
— Господи — удиви се Нахри. — Това дробовете му ли са?
Нисрийн кимна.
— Красиво, нали? — Тя взе пинсетата, в която беше медната тръбичка, и я подаде на Нахри. — Насочи я внимателно и я вкарай бавно, не повече от един-два милиметра.
Моментното удивление на Нахри се изпари. Тя премести поглед между тръбичката и топящите се дробове на мъжа. Преглътна, усетила изведнъж, че и на нея й е трудно да диша.
— Бану Нахида — подкани я Нисрийн настойчиво.