Не ставай глупак. Взел решение, Али щракна с пръсти, за да привлече вниманието на Джамшид. Нямаше представа защо капитанът изглежда толкова нервен.
— Джамшид? Дараявахуш е отседнал у вас, нали?
Джамшид кимна, все така избягвайки очите му.
— Да, принце.
— Добре. — Али го потупа по рамото и другият мъж подскочи. — Върви си у дома. Ако не се прибере до сутринта, подай сигнал в Цитаделата. А ако се върне, кажи му, че ще го очакват в двора утре за обсъждане на това, което се случи тук тази вечер. — Замълча за миг и добави неохотно: — Кажи на баща ти. Знам, че той обича да е запознат с всичко, което засяга девите.
— Незабавно, принце.
Звучеше така, сякаш няма търпение да се махне.
— И, Джамшид… — Другият мъж най-сетне срещна погледа му. — Благодаря ти.
Джамшид просто кимна и побърза да се отдалечи. Али си пое дълбоко дъх, мъчейки се да не обръща внимание на болката, която го прерязваше. Дишдашата му беше залепнала, мокра, за корема му и когато я докосна, пръстите му бяха в кръв. Раната му явно се беше отворила.
Намести връхната си черна роба, за да скрие кръвта. Ако все още беше ден, щеше да потърси дискретно Нахри, но докато стигне в лечебницата, щеше да наближава полунощ и Бану Нахида отдавна щеше да е заспала.
Не мога да отида при нея. Извадил бе късмет, че не го бяха заловили в спалнята й първия път. Да опита втори път, би било прекалено рисковано… особено като се имаха предвид слуховете, които щяха да плъзнат за Кахтаните след тази вечер. Сам ще се превържа — реши — и ще изчакам в лечебницата. Поне по този начин, ако кървенето се усилеше, тя щеше да бъде само на една стая разстояние. Струваше му се разумен план.
Разбира се, същото важеше и за повече неща напоследък… точно преди да изригнат в лицето му.
26. Нахри
— Нахри. Нахри, събуди се.
— Ммм?
Нахри вдигна глава от отворената книга, над която беше заспала. Разтърка отпечатъка, който смачканата страница беше оставила върху бузата й, и примига сънливо в мрака.
Над леглото й стоеше мъж, тялото му бе очертано от лунната светлина.
Гореща ръка запуши устата й, преди да успее да изпищи. Мъжът отвори другата си шепа и лицето му беше огряно от танцуващи пламъци.
— Дара? — каза тя, гласът й беше приглушен от пръстите му. Той свали ръка и тя седна изненадано, при което одеялото се свлече в скута й. Трябва да беше след полунощ; спалнята й беше притъмняла и празна. — Какво правиш тук?
Той се отпусна върху леглото й.
— Коя част от „стой настрани от Кахтаните” не разбра? — Гняв клокочеше в гласа му. — Кажи ми, че не си се съгласила да се омъжиш за онази развратна пясъчна бълха.
А. Чудеше се кога Дара ще чуе за това.
— Все още на нищо не съм се съгласила. Появи се възможност и исках да…
— Възможност? — В очите на Дара проблесна болка. — Окото на Сулейман, Нахри, можеш ли поне веднъж да говориш като някой със сърце, а не като някой, който се опитва да пробута откраднати стоки на базара?
На Нахри й прекипя.
— Аз съм тази, която няма сърце? Помолих те да се ожениш за мен, а ти ми каза да си народя една сюрия нахидчета с най-богатия дев, когото успея да намеря, веднага щом…
Не довърши, забелязала сега, когато очите й бяха свикнали със сумрака, дрехите на Дара. Носеше тъмна роба за път, през рамото си беше преметнал сребърен лък и колчан със стрели, в колана му беше втъкнат дълъг нож.
Тя се прокашля, подозирайки, че никак няма да хареса отговора на следващия си въпрос.
— Защо си облечен така?
Той се изправи, а ленените завеси зад него се развяха леко на хладния нощен въздух.
— Защото ще те отведа далече от тук. Далече от Девабад и от това семейство пясъчни бълхи, далече от покварения им дом и тълпите шафити, които искат да пролеят кръвта на девите.
Нахри изпусна дъха си.
— Искаш да напуснем Девабад? Полудя ли? Рискувахме живота си, за да дойдем тук! Тук сме на най-сигурно място, от ифритите, от маридите…
— Не е единственото сигурно място.
Нахри се дръпна назад, когато по лицето му пробяга смътно виновно изражение. Познаваше това изражение.
— Какво? Какво криеш от мен този път?
— Не мога…
— Ако ми заявиш, че не можеш да ми кажеш, кълна се в името на майка си, ще те пронижа със собствения ти нож.
Дара издаде подразнен звук и закрачи около леглото й като разлютен лъв, сключил ръце зад гърба си, а около стъпалата му се вихреше дим.