— Имаме съюзници, Нахри. Както тук, така и извън града. В храма не казах нищо, за да не подклаждам напразно надеждите ти…
— Или да ме оставиш да имам глас в решаването на собствената си съдба — прекъсна го Нахри. — Както обикновено. — Адски подразнена, тя метна една възглавница към главата му, но той я избегна с лекота. — И съюзници? Какво означава това? Да не би да кроиш планове с някаква клика деви заговорници да ме отвлечеш? — Каза го саркастично, но когато Дара се изчерви и извърна поглед, тя ахна. — Я, чакай… да не би наистина да кроиш планове с някаква клика деви…
— Нямаме време да навлизаме в подробности — прекъсна я Дара. — Но ще ти обясня всичко по пътя.
— Няма да има никакъв „път” Никъде няма да ходя с теб! Дадох думата си на царя… и господи, Дара, чувал ли си как наказват предателите тук? Пускат някакъв огромен рогат звяр да те тъпче до смърт на арената!
— Това няма да се случи — увери я Дара. Настани се отново до нея и улови ръката й. — Не е нужно да го правиш, Нахри. Няма да им позволя…
— Нямам нужда да ме спасяваш! — Нахри изтръгна ръката си от неговата. — Дара, чуваш ли какво ти казвам? Аз започнах преговорите за брак. Аз отидох при царя. — Тя разпери ръце. — От какво изобщо ме спасяваш? От това да стана бъдещата царица на Девабад?
Лицето му придоби невярващо изражение.
— Ами цената, Нахри?
Нахри преглътна буцата, заседнала в гърлото й.
— Ти сам го каза: аз съм последната Нахида. Ще имам нужда от деца. — Насили се да свие рамене, но не можа да прикрие напълно горчилката в гласа си. — Защо тогава да не сключа най-стратегическия съюз.
— Най-стратегическия съюз — повтори Дара. — С мъж, който не те уважава? Семейство, което винаги ще те гледа с подозрение? Това ли искаш?
Не. Само че тя му беше признала чувствата си. И той ги беше отхвърлил.
И дълбоко в сърцето си знаеше, че беше започнала да иска повече в Девабад, освен само него.
Пое си дълбоко дъх, заповядвайки си да овладее гласа си.
— Дара… не е нужно това да бъде нещо лошо. Ще бъда в безопасност. Ще имам предостатъчно време и средства да се обучавам. — Нещо я задави. — След един век на престола като нищо отново ще седи една Нахида. — Вдигна към него очи, овлажнели въпреки усилията й да овладее сълзите си. — Не е ли това, което искаш?
Дара се взираше в нея. Нахри виждаше емоциите, които се бореха по лицето му, но преди да успее да й отговори, на вратата се почука.
— Нахри? — долетя приглушен глас.
Познат глас.
Дим се изви около яката на Дара.
— Извинявай — започна той убийствено тихо. — Точно за кой от братята се съгласи да се омъжиш?
Прекоси стаята с три крачки. Нахри се втурна след него, хвърляйки се пред вратата, преди да я беше изтръгнал от пантите.
„Не е каквото си мислиш — прошепна. — Ще се отърва от него.
Дара гледаше яростно, но се отдръпна в сенките. Нахри си пое дълбоко дъх, за да успокои препускащото си сърце, и отвори вратата.
Насреща й стоеше усмихнатото лице на Ализейд ал Кахтани.
— Мир на теб — поздрави я на арабски. — Извинявай, че… — Той примига, забелязал дрехите й за сън и непокритата й коса. Начаса извърна очи. — Аз… ъ…
— Няма нищо — побърза да каже Нахри. — Какво не е наред?
Беше притиснал ръка към тялото си, но сега разтвори черната си дреха, разкривайки окървавената дишдаша отдолу.
— Разкъсах си шевовете — обясни извинително. — Исках да изчакам в лечебницата до утре сутринта, но не мога да спра кървенето и… — Али се намръщи. — Да не би нещо да не е наред? — Вгледа се изпитателно в лицето й, захвърляйки за миг благоприличието. — Ти… ти трепериш.
— Добре съм — увери го Нахри, давайки си прекрасно сметка, че Дара ги гледа от другия край на стаята.
Мислите й препускаха. Искаше да каже на Али да бяга, да му се разкрещи, задето се беше осмелил да дойде до вратата й, непридружаван от никого, каквото и да било, за да го накара да си отиде в безопасност от тук… само че той действително изглеждаше така, сякаш има нужда от помощ.
— Сигурна ли си?
Али направи крачка към нея.
Нахри се насили да се усмихне.
— Да.
Прецени разстоянието между тях двамата и лечебницата. Дара нямаше да посмее да я последва, нали? Нямаше откъде да има представа колко пациенти почиват там, колко стражи чакат в коридора отвън.
Кимна към окървавената дишдаша на Али.
— Изглежда ужасно. — Тя прекрачи прага. — Нека да…
Дара прозря блъфа й.