Мунтадир се изправи бавно. Кръвта се отцеди от лицето му.
— Господи. Ализейд…
Направи крачка към него.
— На твое място не бих го сторил, пясъчна бълха.
Дара също беше пребледнял. Бутна Нахри зад себе си и посегна към лъка си.
Чул гласа на афшина, Али застана нащрек. Подуши въздуха и се обърна към тях. В краката му се бе образувала локва. Шепнеше, откакто се беше покатерил на борда, но докато се приближаваше, Нахри изведнъж разбра думите, мърморени на език, който не приличаше на нищо, което беше чувала досега. Плавен език, който се лееше и пълзеше, и плуваше върху устните му.
Убий дева.
Само че, разбира се, не използва думата „дев”, а звук, който Нахри никога не би могла да повтори, сричките бяха пропити с омраза и абсолютно противопоставяне. Сякаш това нещо, този дев нямаше никакво право да съществува, да осквернява водите на света с пушек, пламъци и огнена смърт.
Изпод мократа си роба Али измъкна огромен ятаган. Със зеленото си, нашарено от ръжда острие той приличаше на нещо, което езерото беше погълнало преди векове. На светлината на пламъците Нахри зърна кървав символ, изрязан грубо върху лявата му буза.
— Бягай! — изкрещя Дара.
Простреля Али и стрелата се стопи при допира с тялото му. Грабна зулфикара и се нахвърли върху принца.
Символът върху бузата на Али лумна ярко. Взривна вълна премина през въздуха, разтърсвайки целия кораб. Нахри политна назад и се блъсна в купчина сандъци. Нащърбено парче дърво се заби дълбоко в рамото й. Пареше, когато седна, и усети как я залива вълна на слабост и прилошаване.
Силите й ги нямаше. И тогава осъзна какво беше издълбано върху бузата на Али.
Печатът на Сулейман.
Дара.
— Не!
Нахри се изправи на крака.
В средата на кораба Дара беше паднал на колене, така както бе направил, когато Гасан бе използвал печата, за да разкрие самоличността й. Вдигна очи и видя създанието, в което се беше превърнал Али, да се извисява над него, вдигнало ръждясалото оръжие над главата си. Дара понечи да се защити със зулфикара, но дори Нахри виждаше, че движенията му са забавени.
Али изрита острието толкова силно, че то полетя в езерото, а после отново вдигна ръждясалия ятаган. Понечи да го стовари върху врата на Дара и Нахри изпищя. Али се поколеба. Тя си пое дъх.
Той смени посоката, замахвайки надолу, и посече лявата китка на Дара, отсичайки ръката му.
Отделяйки пръстена.
Дара не издаде нито звук, докато падаше. Нахри би могла да се закълне, че го видя да поглежда покрай Али, за да я зърне за последен път, ала не можеше да бъде сигурна. Трудно й бе да види лицето му; беше станал замъглен като дим, а някаква жена пищеше в ухото й.
А после Дара стана неподвижен — твърде неподвижен — и се разпадна на прах пред очите й.
28. Али
Али знаеше, че умира, когато се вряза в гладката повърхност на езерото.
Ледената вода го засмука надолу, нахвърляйки се върху него като бясно животно, разкъса дрехите и раздра кожата му. Дращеше по устата и влизаше в носа му. Изпепеляваща горещина изригна в главата му.
Той изпищя във водата. Имаше нещо в нея, някакво чуждо присъствие, което тършуваше в ума му, пресяваше спомените му като отегчен ученик, прелистващ книга. Майка му, която му пее приспивна песен от Та Нтри, дръжката на зулфикар в ръцете му за пръв път, смехът на Нахри в библиотеката, Дараявахуш, вдигащ лъка си…
Всичко спря…
В ушите му се разнесе съскане. ТОЙ Е ТУК? поиска да узнае сякаш самото езеро. Разбушуваната вода се успокои и стрелите в гърлото и гърдите му се стопиха под мекия й натиск.
Облекчението бе временно. Преди дори да помисли да изплува на повърхността, нещо се обви около левия му глезен и го дръпна надолу.
Загърчи се, когато водорасли впримчиха тялото му и корените им се впиха в плътта му. Образите в ума му запрепускаха по-бързо, докато езерото поглъщаше спомените му за Дараявахуш: дуела им, начина, по който гледаше Нахри в лечебницата, огнената светлина, изпълнила пръстена му, когато се беше метнал на кораба.
В ума му отново отекнаха думи. КАЖИ МИ ИМЕТО СИ.