Марид. Взираше се в ръцете си, от които капеше вода, и усещаше, че му се повдига. Дадох името си и оставих един воден демон да използва тялото ми като лъскаво ново оръжие, за да убие афшина. Стомахът му се бунтуваше.
С крайчеца на окото си видя как керамичната кана на масата зад брат му затрепери. Господи, можеше да я усети; чувстваше, че водата копнее да се освободи. Това осъзнаване го разтърси до мозъка на костите.
Баща му стисна ръката му.
— Погледни ме, Ализейд. Афшинът е мъртъв. Всичко свърши. Не е нужно никой да научава.
Само че не беше свършило. Никога нямаше да свърши: дори сега от челото му се лееше пот. Беше различен.
— Али, дете. — Чуваше тревогата в гласа на баща си. — Говори с мен, моля те…
Али си пое рязко дъх и каната зад Мунтадир се пръсна, запращайки глинени парченца по пода. Водата рукна и Мунтадир подскочи, посягайки към ханджара, който висеше на кръста му.
Али срещна очите му и той свали ръка от оръжието с леко засрамен вид.
— Абба… не бива да го виждат в това състояние — тихо каза той. — Трябва да се махне от Девабад. Та Нтри. Несъмнено аяанлийците ще знаят…
— Няма да го дам на хората на Хатсет — заяви Гасан упорито. — Мястото му е при нас.
— Той кара каните с вода да се пръскат на парченца и се дави в собствената си пот! — Мунтадир разпери ръце. — Той е втори в линията за престола. Ударите на две сърца го делят от това да контролира печата на Сулейман и да властва над царството. Напълно е възможно маридът все още да е в него и да чака отново да го покори. — Мунтадир срещна уплашените очи на брат си. — Зейди, съжалявам, наистина съжалявам… ала би било върховна безотговорност да ти позволим да останеш в Девабад. Въпросите, които състоянието ти ще предизвика… — Той поклати глава и отново погледна към баща им. — Ти си този, който ми изнесе онази лекция, когато ме направи емир. Този, който ми каза какво ще стане, ако девите дори заподозрат как сме спечелили войната.
— Никой нищо няма да научава — сопна се царят. — Никой на кораба не е бил достатъчно близо, за да види какво се е случило.
Мунтадир скръсти ръце.
— Никой? Да разбирам ли, че вече си се погрижил за предполагаемата ни Бану Нахида.
Али се олюля.
— Какво искаш да кажеш? Къде е Нахри?
— Добре е — увери го царят. — Все още не съм решил съдбата й. Ще имам нужда от показанията ти, ако реша да я екзекутирам.
— Да я екзекутираш? — ахна Али. — Защо, в името на Всевишния, би я екзекутирал? Онзи умопобъркан не й остави никакъв избор.
Баща му изглеждаше озадачен.
— Според Мунтадир именно тя наредила на афшина да се хвърли в атака. Опитвали се да избягат, когато ти си го убил.
Да избягат? Али потръпна. Заболя го, не можеше да го отрече. Въпреки това поклати глава.
— Не така започна. Заварих го да се опитва да я отвлече от лечебницата. Заяви й, че ще ме убие, ако не отиде с него.
Мунтадир изсумтя.
— Колко удобно. Кажи ми, Зейди… поне скриха ли смеха си, докато ти разиграваха малкото си представление, или просто решиха, че си прекалено глупав, за да се усетиш?
— Това е истината!
— Истината. — Брат му се намръщи, лицето му потъмня. — Как изобщо би я разпознал?
Гасан се намръщи.
— Какво си правил в лечебницата посред нощ, Ализейд?
— Няма значение защо е бил там, абба — заяви Мунтадир пренебрежително. — Казах ти, че ще я защити; толкова е заслепен от любов, че дори не го осъзнава. Вероятно наистина вярва, че тя е невинна.
— Не съм заслепен от любов — сопна се Али, обиден от това предположение. Дъждът барабанеше по-силно по покрива, като ехо на думкащото му сърце. — Знам какво видях. Какво чух. И тя е невинна. Ще го изкрещя по улиците, ако я изправиш пред съда!
— Давай! — извика Мунтадир в отговор. — Няма да е първият път, в който ни посрамваш по улиците!
Гасан се надигна на крака.
— За какво, в името на Всевишния, говорите вие двамата?
Али не бе в състояние да отговори. Усещаше, че започва да губи контрол. Дъждът барабанеше по стъклото над него, водата беше мъчително близо.
Мунтадир го изгледа яростно, предупреждението в сивите му очи бе така ясно, сякаш го беше изрекъл.
— Двайсет и един души са мъртви, Зейди. Неколцина от тях, защото се опитаха да ме защитят, останалите, защото дойдоха да спасят твоя живот. — Той примига, сълзи оросиха тъмните му ресници. — Най-добрият ми приятел вероятно ще се присъедини към тях. И проклет да съм, ако на онази лъжлива нахидска курва й се размине, защото, когато става дума за шафитите, думата ти не означава нищо.