Гасан поклати глава и по лицето му пробяга нещо като усмивка.
— Казваха, че е благословия от Всевишния, знак за благоразположението Му към моята власт. — Усмивката му угасна. — А после ти се оказа момче. Втори син с могъща майка от богато племе. Когато отидох при Хатсет, тя ме умоляваше да не те убия.
Той отново поклати глава.
— Това, че ме смяташе за способен на нещо такова, докато аз броях пръстчетата ти и ти шепнех езана… тогава разбрах, че с нея сме непознати един за друг. Ден след раждането ти двама убийци от Ам Гезира се явиха в двора. Опитни мъже, най-добрите в онова, което правеха, предлагащи дискретни начини да разрешат проблема ми. Милостиви, бързи решения, които нямаше да породят никакво съмнение у аяанлийците. — Баща му стисна юмруци. — Поканих ги в кабинета си. Изслушах спокойните им разумни думи. А после ги убих със собствените си ръце.
Али се сепна, ала баща му като че ли не забеляза.
Взираше се през прозореца, потънал в спомени.
— Изпратих главите им обратно в Ам Гезира и когато настъпи денят, в който трябваше да получиш името си, те нарекох „Ализейд”, докато прикрепях реликвата ти към ухото ти. Името на най-великия ни герой, родоначалника на царуването ни, та всички да знаят, че си мой син. Дадох те на Уаджид, за да те отгледа като кайд, и през годините, докато те гледах да израстваш в стъпките на онзи, чието име носеше — благороден, но добър, страховит зулфикарин… Решението ми ме радваше. От време на време се улавях да се чудя… — Гасан замълча за миг, поклащайки леко глава и едва тогава, за първи път, откакто беше влязъл в стаята, се обърна и срещна погледа на Али. — Сега обаче се боя, че да дам на втория си син името на най-прословутия бунтовник в нашия свят не бе най-мъдрото решение.
Али наведе глава. Не бе в състояние да погледне баща си в очите. Беше си се представял изпълнен със справедливо възмущение, когато най-сетне се стигне до този разговор, ала сега му се повдигаше.
— Мунтадир ти е казал.
Гасан кимна.
— Онова, което знаеше. Много си внимавал да не му дадеш никакви имена, но не беше трудно да ги открия. Тази сутрин екзекутирах Рашид бен Салкх. Може би ще ти донесе малка утеха да научиш, че той не е взел никакво участие в покушението над теб. Изглежда, че шафитът е действал сам, в опит да си отмъсти за безредиците. Все още издирваме старицата.
Хано е действал сам. Али се вцепени, докато вината лягаше върху раменете му. Значи, Рашид бе точно такъв, какъвто изглеждаше. Вярващ като него, мъж, така отдаден на желанието да помогне на шафитите, че бе предал племето си и бе рискувал привилегирования си живот като чистокръвен гезирски офицер. А сега заради Али той беше мъртъв.
Али знаеше, че би трябвало да се извини, да се хвърли в краката на баща си, ала чудовищността на онова, което беше сторил, изтри всеки порив да спаси собствения си живот. Помисли си за малкото момиченце, което бяха спасили. Дали щеше да се озове на улицата, след като сестра Фатумай бъдеше заловена? Ами останалите деца?
— Тя е възрастна жена, абба. Стара шафитска жена, която се грижи за сираци. Как е възможно да мислиш, че някой като нея би могъл да представлява заплаха? — Али долови раздразнението в гласа си. — Как е възможно да мислиш, че който и да било от тях представлява заплаха? Те просто искат нормален живот.
— Да. Нормален живот с теб като техен цар.
Сърцето на Али прескочи един удар. Хвърли поглед към баща си, за да види дали се шегува, ала върху каменното лице на Гасан нямаше и помен от веселие.
— Не, предполагам, че не си искал да направиш връзката, но брат ти определено го стори. Рашид бен Салкх беше свален от пост в Та Нтри преди години по подозрение в подбудителство. Когато го арестуваха, гореше писма от аяанлийците. Направи самопризнания при мъченията, но настояваше, че ти си невинен. — Царят се облегна назад. — Не знаеше самоличността на аяанлийските си поддръжници, но изобщо не се съмнявам, че смъртта му ще всее ужас сред не един член на семейството на майка ти.
Устата на Али пресъхна.
— Абба… накажи ме, задето помагах на „Танзим”. Признавам го открито. Но това? — Дори не бе в състояние да изрече думата. — Как е възможно да мислиш, че бих вдигнал оръжие против теб? Против Мунтадир? — Прокашля се, усетил, че емоцията го надвива. — Наистина ли смяташ, че съм способен на…