Увереността му я разтърси.
— Щеше да оставиш Мунтадир да се ожени за някоя, в чиито вени тече човешка кръв?
— И да осигуря мир между племената ни? Изобщо не бих се поколебал. — Той се изсмя. — Нима мислиш, че единствено Ализейд е толкова радикален? Достатъчно дълго съм живял и съм видял предостатъчно, за да знам, че кръвта не е всичко. Има много шафити, които се справят с магията не по-зле от който и да било чистокръвен. За разлика от сина ми обаче съм наясно, че останалите в нашия свят все още не са готови да приемат това. Но ако никой друг не научеше истината за теб… — Той сви рамене. — Изобщо не би ме притеснявало точно каква кръв тече във вените на внуците ми.
Нахри беше занемяла. Трудно й бе да почерпи каквато и да било утеха от твърдението на Гасан, че шафитите са равни на чистокръвните… не и когато с такава лекота пренебрегваше истината заради политическата действителност. Това, че бе способен на нещо такова, издаваше жестокост, каквато не бе видяла в далеч по-първичните предразсъдъци на Дара.
— Издай ме тогава — предизвика го тя. — Не ме е грижа. Няма да ти помогна да очерниш паметта му.
— Да очерня паметта му? — Гасан се изсмя. — Той е Бича на Ки-зи. Тази лъжа бледнее в сравнение с истинските му зверства.
— Кой го казва? Мъжът, който крепи властта си с лъжи.
Царят повдигна една от тъмните си вежди.
— Искаш ли да чуеш как си е спечелил това прозвище?
Нахри не отговори и той я изгледа.
— Но разбира се. При целия ти интерес към нашия свят, при всички неща, за които си питала сина ми… си показала учудващо малко желание да научиш кървавата история на твоя афшин.
— Защото тя няма значение за мен.
— Значи, няма да имаш нищо против да я чуеш. — Гасан се облегна назад и долепи длани. — Да поговорим за Ки-зи. Някога тохаристанците били най-верните поданици на твоите предци. Лоялни и миролюбиви, отдадени на огнепоклонничеството… Имали един-единствен недостатък… съзнателно престъпили закона за човеците.
Гасан докосна тюрбана си.
— Коприна. Специалитет на човеците в техните земи, тя станала невероятно популярна в мига, в който била донесена в Девабад. Ала производството й е фина работа… прекалено фина за ръцете на буйните джинове. Така че тохаристанците поканили няколко избрани човешки семейства в племето си. Приели ги с отворени обятия и им дали техен собствен, защитен град. Ки-зи. Никой не можел да си тръгне и все пак мястото било смятано за истински рай. Както можело да се очаква, през годините деви и човеци се смесили. Тохаристанците много внимавали да не допуснат никой с човешка кръв във вените да си тръгне от Ки-зи, а коприната била толкова високо ценена, че предците ти в продължение на векове си затваряли очите за съществуването на града. Докато Зейди ал Кахтани не се разбунтувал. Докато аяанлийците не се врекли във вярност и изведнъж всеки дев, прощавай, всеки джин, който хранел дори зрънце симпатии към шафитите, попаднал под подозрение.
Царят поклати глава.
— Ки-зи не можел да остане. Нахидите трябвало да дадат урок на всички ни, напомняне за това какво се случва, когато нарушаваме закона на Сулейман и се сближаваме твърде много с човеците. Измислили урок и избрали един афшин за изпълнението му, някой, който бил прекалено млад и глупашки отдаден, за да постави жестокостта му под въпрос.
Гасан я изгледа.
— Сигурен съм, че се досещаш за името му. Ки-зи паднал почти незабавно; бил търговски град насред пустошта на Тохаристан, без почти никаква защита. Хората му опустошили къщите и изгорили коприна, струваща цяло състояние. Не били дошли за богатствата, а за обитателите на града. Афшинът накарал да бичуват всеки мъж, жена и дете, докато не се облели в кръв. Ако кръвта не била достатъчно черна, ги убивали незабавно и захвърляли телата им в отворена яма. Те били тези, на които се разминало леко; чистокръвните ги очаквала по-страшна съдба. В гърлата на мъжете натъпкали кал и ги заровили живи в същата яма, където лежали мъртвите им шафитски другари и всяка чистокръвна жена, имала злощастието да носи съмнителна бременност. Момчетата били кастрирани, така че да не продължат покварата на бащите си, жените били изнасилени. След това изгорили целия град до основи, а оцелелите довели оковани в Девабад.
Нахри се беше вцепенила. Стисна ръце в юмруци и ноктите се забиха в кожата на дланите й.
— Не ти вярвам — прошепна.
— О, да, вярваш ми — заяви Гасан равно. — И честна дума, ако това беше сложило край на въстанието, ако беше предотвратило много по-големия брой смърти и зверства, които последвали… аз също бих тикнал камшик в ръката му. Ала не станало така. Предците ти били избухливи глупаци. Забрави избитите невинни. Те съсипали икономиката на Тохаристан. Финансово злощастие, обвито в морално възмущение? — Царят изцъка с език. — До края на годината и последният останал тохаристански клан се заклел във вярност на Зейди ал Кахтани. — Той отново докосна тюрбана си. — Хиляда и четиристотин години по-късно най-изкусните им тъкачи ми изпращат нов тюрбан всяка година, за да отбележат годишнината.