Лъже, опита се да убеди себе си Нахри. Само че не можеше да не си спомни вечно измъчения на вид афшин. Колко пъти бе чувала мрачни намеци за миналото му, виждала бе съжалението в очите му? Беше си признал, че някога бе смятал шафитите за лишени от душа лъжци, вярвал бе, че смесването на кръвта може да доведе до ново Сулейманово проклятие. Казал бе, че е бил прогонен от Девабад, когато бил на годините на Али… наказан, задето изпълнил нарежданията на нейните предци.
Направил го е, осъзна Нахри и нещо се прекърши в нея, късче от сърцето й, което никога нямаше да се възстанови. Заповяда си да погледне Гасан, мъчейки се да запази безучастно изражение. Нямаше да му покаже колко дълбока рана й беше нанесъл.
Прокашля се.
— И целта на тази история?
Царят скръсти ръце.
— Миналото на предците ти е пълно с лоши решения, основаващи се на това, че виждат света в черно и бяло, а не такъв, какъвто е. — И до днес го правят, бунтуват се по улиците и си търсят смъртта с искане, което никой с разума си не би очаквал да изпълня. — Гасан се приведе напред, лицето му беше напрегнато. — В теб обаче виждам прагматик. Жена с проницателни очи, готова да преговаря за собствената си булчинска цена. Жена, която успя да изманипулира сина, който изпратих да я шпионира, дотам, че той пожертва себе си, за да я спаси. — Царят разпери ръце. — Онова, което се случи, беше злополука. Не е нужно да се отказваме от плановете, които и двамата пуснахме в ход, няма причина да не успеем да поправим онова, което се развали между нас. — Той я изгледа. — Така че, кажи ми цената си.
Цена. На Нахри й идваше да се разсмее. Ето до какво се свеждаше всичко: до цена. Да се грижи единствено за себе си и никой друг. Обич, племенна гордост… те бяха безполезни в нейния свят. Не, не просто безполезни, те бяха опасни. Те бяха унищожили Дара.
Имаше обаче още нещо в онова, което Гасан беше казал. Синът, който пожертва себе си…
— Къде е Али? — попита тя. — Искам да знам какво направиха мар…
— Ако думата „мариди” излезе още веднъж от устата ти, ще накарам да хвърлят всички девски деца в езерото — предупреди я Гасан със студен глас. — Що се отнася до сина ми, него го няма. Няма да бъде тук, за да те защити отново.
Нахри се дръпна ужасено и от царя се откъсна подразнена въздишка.
— Започвам да губя търпение, Бану Нахри. Ако това, че ще очерня името на един от най-страшните убийци в историята, смущава съвестта ти, нека измислим друга история.
Тези думи никак не й харесаха.
— Какво искаш да кажеш?
— Да поговорим за теб. — Той наклони глава на една страна, изучавайки я така, сякаш беше шахматна дъска. — Много лесно мога да те изоблича като шафит; съществуват немалко начини да го направя… нито един от които не е особено приятен. Дори това, само по себе си, ще настрои повечето от съплеменниците ти против теб, но спокойно можем да отидем и по-далеч, да дадем на масите нещо, за което да говорят.
Гасан докосна брадичката си.
— Пренебрежението ти към огнепоклонничеството на хората ти е прекалено лесно, също като неуспехите ти в лечебницата. Трябва ни скандал… — Той замълча за миг и по ястребовото му лице пробяга пресметливо изражение. — Може би не бях прав за станалото в лечебницата. Може би Дараявахуш е този, който те е намерил в прегръдките на друг мъж. Млад мъж, чието име кара кръвта на девите да кипва…
Нахри потръпна.
— Не би го направил. — Очевидно бе, че си говореха без преструвки, така че нямаше смисъл да се преструва, че не знае кого има предвид. — Мислиш, че хората искат кръвта на Али сега? Ако решат, че той…
— Че той какво? — Гасан се усмихна снизходително. — В кой свят мъжете и жените плащат една и съща цена за своята страст? Ти ще бъдеш тази, върху която ще стоварят вината. О, да, хората ще решат, че си особено… надарена, щом си успяла да съблазниш един толкова дълбоко вярващ мъж.
Нахри скочи на крака. Гасан я сграбчи за китката.
Печатът върху бузата му припламна и силите й изчезнаха. Пръстите му я стиснаха по-силно и тя изохка; не беше свикнала с това колко остра бе болката без целителните й умения.