— Приех те с добре дошла. — Гласът му беше студен, без помен от шега. — Поканих те в семейството си, а сега градът ми гори и никога вече няма да видя най-малкия си син. Не съм в настроение да търпя някакво глупаво момиченце. Ще работиш заедно с мен, за да оправим това, или ще се погрижа всеки дев, мъж, жена и дете, да обвини теб за смъртта на Дараявахуш. Ще те изкарам курва и предателка на племето ти. — Той пусна китката й. — А после ще те дам на тълпата пред стените ми.
Нахри стисна китката си. Не се съмняваше, че Гасан казва истината. Дара беше мъртъв, Али го нямаше. Нямаше вече афшин, който да се бие за нея, нито принц, който да я защити. Беше сама.
Наведе поглед; за първи път й беше трудно да срещне очите му.
— Какво искаш?
Облякоха я в церемониалните дрехи на семейството й: небесносиня одежда, натежала от златни бродерии. Бял воал закриваше лицето й и тя беше благодарна — надяваше се да скрие срама, горящ върху бузите й.
Едва погледна договора, докато го подписваше, листа хартия, който я обвързваше с емира веднага щом навършеше четвърт век. В един друг живот навярно с нетърпение би изчела подробния опис, зестрата, която я правеше една от най-богатите жени в града, ала днес не я беше грижа. Подписът на Мунтадир под нейния беше неразбираема драсканица — царят буквално беше насилил ръката му, преди бъдещият й съпруг да се изплюе в краката й и да изскочи навън.
След това отидоха в огромната зала за аудиенции, мястото, където за първи път беше видяла Кахтаните. Нахри усети размерите на тълпата, преди да прекрачи прага, неспокойното дишане и учестените удари на сърцата на хиляди чистокръвни джинове. Приковала поглед в краката си, тя последва царя на платформата от зелен мрамор, спирайки едно ниво под него. След това преглътна и вдигна очи към морето от каменни лица.
Лица на деви. Гасан бе заповядал представител на всяко благородно семейство, всяко търговско дружество и занаятчийска гилдия, всеки духовник и учен… всеки по-високопоставен в племето на девите да дойде и да чуе показанията на Нахри. Въпреки десетките арести и публичните екзекуции, съплеменниците й продължаваха да протестират пред стените на двореца и да искат правосъдие за убийството на Дара.
Нахри бе тук, за да сложи край на това.
Разгъна свитъка, който й бяха дали. Ръцете й трепереха, докато четеше обвиненията, които й бяха наредили да изрече. Не се отклони от сценария нито веднъж, нито си позволи да се замисли над думите, осъждащи мъжа, когото обичаше, с най-долни думи, съсипващи репутацията на афшина, който бе пожертвал всичко за хората си. Гласът й си остана равен. Подозираше, че събралите се са достатъчно опитни, за да са наясно какво се случва, но не я беше грижа. Ако Гасан искаше представление, да го беше казал.
Дори така, докато свърши, в очите й имаше сълзи, а гласът й беше натежал от емоция. Изпълнена със срам, тя изпусна свитъка и си заповяда да погледне към множеството.
Нищо. Нямаше и следа от ужас, от неверие сред чернооките деви пред нея. Всъщност повечето от тях имаха точно толкова безизразен вид, както и когато тя влезе.
Не, не безизразен.
Предизвикателен.
Един възрастен мъж пристъпи напред. Облечен в яркоалените одежди на Великия храм, той имаше поразителен вид — с ивица от пепел, която пресичаше покритото му с бръчки лице, и висока небесносиня шапка, кацнала върху покритата му със сажди глава.
Картир, разпозна го Нахри, спомнила си добротата, която беше проявил към нея в храма. Сега потръпна, когато го видя да прави още една крачка към нея. Стомахът й се сви; очакваше да бъде осъдена.
Само че Картир не направи нищо такова. Вместо това допря длани в традиционния за девите израз на уважение, наведе очи и се поклони.
Духовниците зад него начаса последваха примера му и движението премина през цялото множество, докато събралите се деви й се покланяха. Никой не промълви и дума. Нахри си пое рязко дъх, а после зад гърба си чу как едно сърце заби по-бързо.
Застина, сигурна, че си внушава, и хвърли поглед назад. Гасан ал Кахтани срещна погледа й с непроницаемо изражение. Слънцето огряваше прозореца зад него, отразявайки се в ослепителните скъпоценни камъни върху трона му, и тя изведнъж осъзна върху какво седи.
Шеду. Тронът беше изваян във формата на крилатия лъв, който бе символ на нейното семейство.
Гасан седеше върху трона на Нахидите.
И изобщо не изглеждаше доволен. Нахри подозираше, че импровизираната демонстрация на девско единство не бе онова, което бе очаквал. Съчувстваше му… наистина. Дразнещо бе, когато нещо преобърне грижливо подготвените ти планове.