С помощта на един остър камък изряза голямо парче от абаята, за да си направи кърпа за главата. Косата й бе изсъхнала в бъркотия от къдрици, които тя се опита да сплете, преди да завърже импровизирания шал около главата си. Напи се на воля от меха (той като че ли се пълнеше от само себе си), ала водата не можа да уталожи глада, който глозгаше стомаха й.
Палмите бяха натежали от налети златни фурми, земята бе отрупана с презрели плодове, покрити с мравки. Нахри пробва всичко, за което можа да се сети, за да се добере до тези на дървото: разтърсваше дънерите, хвърляше камъни, дори направи един злощастен опит да се покатери, но нищо не сполучи.
Дали девите се хранеха? Ако се хранеха, той несъмнено имаше някаква храна, вероятно скрита в онази негова роба. Нахри се върна при малката горичка. Слънцето се бе издигнало, палещо горещо, и тя изохка, докато прекосяваше нагрятия пясък. Един бог знаеше какво се бе случило със сандалите й.
Девът все още спеше; сивата му шапчица бе нахлупена над очите, гърдите му се повдигаха и спускаха бавно на отслабващата светлина. Нахри пристъпи по-близо, изучавайки го по начин, по който се бе бояла да го стори по-рано. Робата му се вълнуваше на вятъра, издувайки се като дим, а от тялото му се излъчваше мъглива горещина, сякаш беше каменна пещ. Запленена, тя дойде още по-близо. Зачуди се дали телата на девите бяха като тези на хората: пълни с кръв и хумори[14], биещо сърце и издуващи се дробове. Или пък бяха направени изцяло от пушек, а външният им вид е просто илюзия.
Затвори очи и протегна пръсти към него, опитвайки се да се съсредоточи. Би било най-добре да го докосне, ала не смееше. Струваше й се от онези, които се събуждат в отвратително настроение.
След няколко минути спря, разтревожена. Нищо. Нито удари на сърце, нито бушуваща кръв и жлъчка. Не усети никакви органи, нито следа от искриците и клокоченето на стотиците естествени процеси, които поддържаха нейния живот и живота на всички, които бе срещала някога. Дори дишането му не беше както трябва, а движението на гърдите му — неистинско. Сякаш някой бе създал образ на мъж, човек от пръст, но бе забравил да му вдъхне последната искрица живот. Той беше… недовършен.
Добре оформено парче пръст, обаче… Нахри плъзна поглед по тялото му, а после застина, зърнала зелено проблясване върху лявата му ръка.
— Слава на Бога — прошепна.
Огромен смарагдов пръстен, достоен за султан, почиваше върху средния му пръст. Халката като че ли беше от лошо изковано желязо, но един поглед й бе достатъчен, за да види, че изумрудът е безценен. Прашен, но съвършено шлифован, без нито един недостатък. Нещо такова би струвало цяло състояние.
Докато Нахри гледаше пръстена, над главата й премина сянка. Тя вдигна разсеяно поглед, а после изписка и се хвърли в гъстите храсти.
Нахри надникна през листата, докато създанието прелиташе над оазиса, огромно на фона на източените дървета, а после кацна до спящия дев. Беше нещо, което само един болен мозък би могъл да измисли, скверна смесица между старец, зелен папагал и комар. С птиче тяло от гърдите надолу, то се движеше, подскачайки като пиле на двата си плътни, покрити с пера крака, завършващи с остри нокти. Останалата част от кожата му — ако можеше да бъде наречена кожа — бе покрита със сребристосиви люспи, които проблясваха при всяко движение, отразявайки светлината на залязващото слънце.
Създанието поспря, за да разпери две покрити с пера ръце. Крилата му бяха невероятни, искрящите им пера с цвят на зелен лимон бяха дълги почти толкова, колкото тя беше висока. Нахри понечи да се изправи, чудейки се дали да предупреди дева. Създанието изглеждаше погълнато изцяло от него и като че ли изобщо не я забелязваше, ситуация, която тя предпочиташе. И все пак, ако новодошлият убиеше дева, нямаше да има кой да я изведе от пустинята.
Човекоптицата нададе цвъртене, от което и последното косъмче по тялото на Нахри настръхна. Звукът събуди дева, разрешавайки проблема й. Той примига бавно с изумрудените си очи, заслонявайки ги, за да види кой стои пред него.
— Хайзур… — Той изпусна дъха си. — В името на Създателя, радвам се да те видя.
Създанието протегна деликатна ръка и придърпа дева в братска прегръдка. Очите на Нахри се разшириха. Нима това беше онзи, когото девът беше чакал?
Двамата се отпуснаха на чергата.
— Дойдох веднага щом получих сигнала ти — изграчи създанието. На какъвто и език да говореха, не беше дивастийски; беше пълен с отсечени звуци и ниско бухане, като птича песен. — Какво не е наред, Дара?
14
Остаряла теория за човешкото тяло, създадена от Хипократ, според която в тялото има четири основни течности, наричани хумори, от равновесието между които зависи здравето на организма. — Б.пр.