Хано изобщо не изглеждаше смутен от скастрянето.
— Има ли си име?
— Не и такова, което да те засяга — заяви Анас твърдо. — Тук е единствено за да наблюдава. — Той кимна на Хано. — Така че давай. Знам, че обичаш да се показваш.
Другият мъж се изсмя.
— Така си е.
Плесна с ръце и вихрушка от пушек обгърна тялото му. Когато пушекът се разсея, раираната му джелаба бе заменена от искрящ шал, жълтеникав тюрбан, украсен с фазанови пера, и яркозелено дхоти, типичната за агниваншийците долна препаска. Пред очите на Али ушите му се издължиха, а кожата му потъмня. Черни плитки изпълзяха изпод тюрбана му, спускайки се чак до дръжката на хиндустанския талвар, който висеше на кръста му. Примига и медните му очи придобиха калаения цвят на пълнокръвен агниваншиец. Стоманена лента с реликва щракна около китката му.
Али зяпна.
— Ти си превъплъщенец? — ахна той, неспособен да повярва на очите си. Превъплътяването беше невероятно рядко умение, което само няколко семейства във всяко племе притежаваха и още по-малко успяваха да овладеят наистина. Надарените превъплъщенци струваха теглото си в злато. — В името на Всевишния… не мислех, че шафитите изобщо са способни на толкова сложна магия.
Хано изпръхтя.
— Вие, чистокръвните, винаги ни подценявате.
— Но… — Али все още беше изумен. — … ако можеш да изглеждаш като чистокръвен, защо ти е изобщо да живееш като шафит?
Веселието се изпари от новото лице на Хано.
— Защото аз съм шафит. Това, че владея магията си по-добре от някой чистокръвен, това, че в интелектуално отношение Анас може да направи учените от Царската библиотека за смях… то е доказателство, че не сме толкова различни от вас. — Той изгледа Али свирепо. — Не е нещо, което искам да крия.
Али се почувства като глупак.
— Съжалявам. Нямах намерение…
— Няма нищо — прекъсна го Анас и улови ръката му. — Да вървим.
Али се закова на място, когато осъзна къде иска да го заведе шейхът.
— Почакай… нали не възнамеряваш наистина да влезеш в Квартала на девите? — Беше предположил, че портата бе просто място за среща.
— Боиш се от няколко огнепоклонници? — подразни го Хано и потупа дръжката на своя талвар. — Не се тревожи, момче. Няма да позволя призракът на някой афшин да те излапа.
— Не ме е страх от девите — сопна се Али. Започваше да му писва от този мъж. — Само че познавам закона. Те не допускат чужденци в земите си след залез-слънце.
— Е, в такъв случай ще се наложи да бъдем дискретни.
Минаха покрай озъбените статуи на шедутата и навлязоха в Квартала на девите. Али зърна за миг главния булевард, който по това време кипеше от купувачи, разхождащи се из пазара, и мъже, които играеха шах над безкрайни чаши чай, преди Анас да го издърпа към задната част на най-близката сграда.
Пред тях се простираше тъмна уличка, от двете страни на която се издигаха грижливо подредени щайги с боклук, очакващи да бъдат изхвърлени. Тя лъкатушеше, изгубвайки се в потъналата в мрак далечина.
— Отваряй си очите и бъди тих — предупреди го Анас.
Бързо стана очевидно, че членовете на „Танзим” и преди го бяха правили; проправяха си път из лабиринта от улички с лекота, стрелкайки се в сенките всеки път, щом някоя врата се отвореше.
Когато най-сетне излязоха от задните улички, се озоваха в район, който по нищо не приличаше на лъскавия централен булевард. Прастарите постройки изглеждаха издялани направо в скалистите хълмове на Девабад, порутени дървени колиби изпълваха всяко свободно кътче. В края на улицата имаше ниска тухлена постройка, иззад чиито окъсани пердета примигваше светлината на огън.
Когато се приближиха, Али чу пиянски смях и звуците на някакъв струнен инструмент да се изливат през отворената врата. Въздухът беше задимен; пушек се обвиваше около мъжете, изтегнати върху покрити с петна възглавници, и се вихреше покрай наргилета и тъмни бокали с вино. Всички гости бяха деви, мнозина от които имаха черни кастови татуировки и семейни символи, изрисувани върху златистокафявите им ръце.
Широкоплещест мъж с елек на петна и буза, разцепена от белег, охраняваше входа. Когато те се приближиха, той се изправи на крака, блокирайки вратата с огромна брадва.
— Да не сте се изгубили? — изръмжа.
— Тук сме, за да се видим с Туран — каза Хано.
Черните очи на стража се преместиха върху Анас и устните му се изкривиха пренебрежително.
— Ти и крокодиловият ти приятел може да влезете, но мръснокръвният ще остане навън.
Хано се изстъпи пред него, сложил ръка върху талвара си.