Той й подаде малка кесия. По тежестта й Нахри разбра, че вътре има повече от обичайния й дял. Понечи да възрази, но той я прекъсна.
— Стой настрани от мъже като тях, Нахри. Опасно е.
— Защо? Сега франките са на власт. — Задъвка бонбона, обзета от внезапно любопитство. — Вярно ли е, че жените на франките се разхождат голи по улиците?
Аптекарят поклати глава, свикнал с нейните неуместни приказки.
— Френски, дете, не франкски. И Бог да те пази от това да чуваш подобна порочност.
— Абу Тала казва, че предводителят им имал кози крака.
— Абу Тала да си гледа поправянето на обувки… И недей да сменяш темата — рече той подразнено. — Опитвам се да те предупредя.
— Да ме предупредиш? Защо? Никога не съм дори разговаряла с някой от франките.
Не че не се беше опитвала. Пробвала бе да продаде някой от амулетите си на малцината френски войници, които беше срещнала, и те до един се бяха отдръпнали така, сякаш беше някаква змия, правейки пренебрежителни забележки за дрехите й на странния си език.
Якуб впи очи в нейните.
— Ти си млада — каза тихо. — Нямаш представа какво се случва с хора като нас по време на война. Хора, които са различни. Трябва да държиш главата си наведена. Или още по-добре, да се махнеш. Какво стана с онези твои планове за Истанбул?
След като преброи спестяванията си тази сутрин, дори самото споменаване на града бе достатъчно, за да я изпълни с горчивина.
— Нали каза, че било глупаво — напомни му. — Че никой лекар не би взел жена за чирак.
— Можеш да станеш акушерка. Вече си израждала бебета. Би могла да отидеш на изток, далече от тази война. Бейрут може би.
— Звучиш така, сякаш нямаш търпение да се отървеш от мен.
Якуб докосна ръката й, кафявите му очи бяха загрижени.
— Нямам търпение да те видя в безопасност. Нямаш нито семейство, нито съпруг, които да се грижат за теб, да те защитят, да…
Нахри настръхна.
— И сама мога да се грижа за себе си.
— … Да те съветват да не правиш опасни неща — довърши той, измервайки я с поглед. — Неща като това да провеждаш зарове.
А! Нахри потръпна.
— Надявах се, че няма да научиш за тях.
— Значи, си глупачка. Не бива да се замесваш в тази южняшка магия. — Той махна с ръка зад нея. — Дай ми една тенекия.
Нахри взе една от лавицата и му я подхвърли малко по-силно, отколкото беше необходимо.
— В това няма никаква „магия” — отвърна. — Безвредно е.
— Безвредно! — изсумтя Якуб, докато пълнеше тенекиената кутия с чай. — Чувал съм слухове за тези зарове… кръвни жертвоприношения, опити за прогонване на джинове…
— Целта не е да бъдат прогонени — поправи го Нахри нехайно. — По-скоро опит за сключване на мир.
Той се взря в нея с изражение на безкрайно раздразнение.
— Не би трябвало да се опитваш да правиш каквото и да било с джинове! — Поклати глава и като затвори капака на кутията, втри горещ восък по ръбовете. — Играеш си с неща, които не разбираш, Нахри. Това не са твоите традиции. Ако не внимаваш, някой демон ще грабне душата ти.
Нахри бе странно трогната от неговата загриженост — само като си помислеше, че едва преди няколко години той я беше отхвърлил като измамница с черно сърце.
— Дядо — започна, опитвайки се да звучи по-уважително. — Недей да се тревожиш. Няма никаква магия, кълна се. — Виждайки съмнението върху лицето му, реши да бъде по-откровена. — Всичко това са глупости. Няма никаква магия, никакви джинове, никакви духове, които чакат, за да ни изядат. Достатъчно отдавна правя номерата си, за да знам, че нищо от това не е истинско.
Той помълча за миг.
— Нещата, които съм те виждал да правиш…
— Може би просто съм по-добра мошеничка от останалите — прекъсна го Нахри, надявайки се да уталожи страха, който видя върху лицето му. Не биваше да подплаши единствения си приятел просто защото притежаваше няколко странни умения.
Той поклати глава.
— Джинове все пак съществуват. И демони. Дори учените казват така.
— Е, учените грешат. Досега никой дух не се е опитал да ме нападне.
— Това е ужасно арогантно, Нахри. Богохулно дори. — Якуб изглеждаше стреснат. — Само един глупак би говорил по този начин.
Нахри вирна предизвикателно брадичка.