Барманът, Чудатия Пит, само погледна момчето и поклати погнусено глава. Ако не беше ловец на сенки, мислеше си Мая, Пит щеше да го изрита от Луната, но вместо това той само се премести в другия край на бара и се зае да бърше чашите.
— Всъщност — рече Бат, който не обичаше да си премълчава — не го предлагаме, защото наистина е калпав коктейл.
Момчето присви блестящите си очи към Бат и възхитително се усмихна. Малцина бяха тези, които биха се усмихнали така, когато Бат им хвърли сърдит поглед. Бат беше към два метра висок, с плътен белег, който обезобразяваше половината му лице, където кожата бе обгорена от сребърен прах. Той не нощуваше тук, за разлика от другите в глутницата, които живееха в полицейското управление и спяха в стари килии. Имаше си собствен апартамент и дори работеше. Беше идеалното гадже, докато не я замени за червенокоса вещица на име Ив, която живееше в Йонкърс и гадаеше на ръка в гаража си.
— А ти какво пиеш? — попита момчето, като се наведе толкова ниско към Бат, че бе чак неприлично. — Продължаваш да се наливаш, за да се отървеш от махмурлука?
— Ти май наистина се мислиш за забавен. — При тези думи останалите от глутницата нададоха ухо към тях, готови да се притекат на помощ на Бат, в случай че реши да ступа това досадно хлапе. — Така ли?
— Бат — каза Мая. Запита се дали не е единственият член на глутницата в бара, който се съмняваше в способността на Бат да ступа момчето. И то не защото се съмняваше в Бат. Имаше нещо в очите на това момче. — Недей.
Бат не й обърна внимание.
— Зададох ти въпрос.
— Кой съм аз, че да отричам очевидното? — Очите на момчето се плъзнаха покрай Мая, сякаш тя бе невидима и отново се върнаха на Бат. — Не мисля, че гориш от желание да ми кажеш какво се е случило с лицето ти. Прилича на… — И тук той се наведе напред и каза нещо на Бат толкова тихо, че Мая не чу нищо. В следващия момент тя видя как Бат замахна към момчето с намерението да разбие челюстта му, ала момчето се бе отместило. То стоеше на около пет стъпки разстояние и избухна в смях, когато юмрукът на Бат се стовари върху чашата му, която отскочи от бара и се разби в отсрещната стена, пръскайки дъжд от строшени стъкла.
Чудатия Пит излезе иззад бара и преди Мая да успее да мигне, сграбчи с голямата си ръка ризата на Бат.
— Достатъчно — каза той. — Бат, защо не излезеш на въздух да поохладиш страстите.
Бат се опита да се измъкне от хватката на Пит.
— Да изляза? Ти чу ли…
— Чух. — Гласът на Пит беше нисък. — Той е ловец на сенки. Не се занимавай с него.
Бат изруга и се отскубна от бармана. Тръгна наперено към изхода, с гневно изпънати рамене. Вратата се затръшна след него.
Момчето спря да се усмихва и погледна към Чудатия Пит с нещо като мрачно негодувание, сякаш барманът му бе отнел играчката, с която още му се играеше.
— Това не беше необходимо — рече той. — Можех сам да се оправя.
Пит изгледа ловеца на сенки.
— Това е моят бар и се притеснявам за него, а не за теб — каза най-после той. — Ако не искаш неприятности, ловецо на сенки, може би трябва да си потърсиш друг бар.
— Не съм казал, че не искам неприятности. — Момчето се облегна на стола си. — Пък и не съм си допил питието.
Мая хвърли поглед през рамо, там където стената зад бара бе изпръскана с алкохол.
— Според мен няма какво да се допива.
Една секунда момчето гледаше безизразно, после в златистите му очи блеснаха весели искри. В този миг то толкова приличаше на Даниел, че Мая инстинктивно понечи да се дръпне назад.
Пит плъзна по бара друга чаша с кехлибарена течност, преди момчето да успее да й отговори.
— Ето — каза той. Очите му се плъзнаха към Мая. Стори й се, че вижда в тях предупреждение.
— Пит… — започна тя, но не довърши. Вратата на бара се отвори със замах. На входа стоеше Бат. Мина известно време, докато Мая забележи, че предната част на ризата му и ръкавите бяха прогизнали с кръв.
Тя се плъзна от стола си и хукна към него.
— Бат! Ранен ли си?
Лицето му бе посърнало, сребристият белег изпъкваше на бузата му като парче извита тел.
— Нападение — каза той. — В уличката има труп. Убито дете. Кръв… навсякъде. — Той поклати глава и погледна към себе си. — Тази кръв не е моя. Аз съм добре.
— Труп? Но кой…
Отговорът на Бат бе задавен от вълнение. Всички наскачаха от местата си и се втурнаха към вратата. Пит излезе иззад бара и си запроправя път през навалицата. Само ловецът на сенки остана на мястото си със сведена над питието глава.