— Няма да е лесно — каза Алек. — Инквизиторката е заключила всичко тук по-здраво и от пентаграма. Долу на стълбището има охрана. Вдигнала е на крак половината дивизия.
— Има доста високо мнение за мен — каза Джейс, като отмести встрани няколко списания.
— Може би има право. — Изабел го погледна замислено. — Ти наистина ли прескочи десетметрова конфигурация Малачи? Наистина ли го направи, Алек?
— Наистина — потвърди Алек. — Никога не бях виждал подобно нещо.
— Аз пък никога не съм виждал такова нещо. — Джейс вдигна от пода една около 25-сантиметрова кама. Един от розовите сутиени на Изабел се бе нанизал на острието й. Изабел се намръщи и бързо го прибра.
— Това сега не е важно. Как го направи?
— Скочих. — Джейс извади изпод леглото два въртящи се диска с остри ръбове. Те бяха покрити със сива котешка козина. Той духна и космите се разлетяха във всички посоки.
— Чакрами. Супер. Особено ако се натъкна на демони, алергични към котешки косми.
Изабел го перна със сутиена си.
— Не ми отговори на въпроса!
— Защото не знам, Изи. — Джейс се изправи на крака. — Може би кралицата на феите беше права. Явно притежавам умения, за които не подозирам, защото още не съм ги изпробвал. Както и Клеъри.
Изабел сбърчи чело.
— И тя ли?
Внезапно Алек се ококори.
— Джейс… твоят вампирски мотор още ли е на покрива?
— Май да. Само че е ден, така че не може да се използва.
— Пък и — отбеляза Изабел — не можем всички да се качим на него.
Джейс окачи чакрамите на колана си до 25-сантиметровата кама. Сложи и няколко ангелски ками в джобовете на якето си.
— Няма значение — каза той. — Вие няма да идвате с мен.
Изабел запротестира.
— Какво искаш да кажеш с това, че ние… — започна тя, но в същото време Макс се върна, задъхан и носещ одраскания й розов телефон. — Макс, ти си герой. — Тя грабна телефона от него и погледна към Джейс. — На темата ще се върнем след малко. Между другото, на кого ще звъним? На Клеъри ли?
— Аз ще й се обадя… — започна Алек.
— Не. — Изабел бутна ръката му. — Тя повече харесва мен. — Вече набираше и докато слагаше телефона на ухото си, му се изплези. — Клеъри? Изабел е. Аз… Какво? — Цветът изчезна от лицето й, сякаш някой го беше изтрил, и то стана сиво и зашеметено. — Как е възможно? Но защо…
— Как е възможно кое? — Джейс беше на две крачки от нея. — Изабел, какво се е случило? Да не би Клеъри…
Изабел отмести телефона от ухото си, кокалчетата й бяха побелели.
— Валънтайн. Отвлякъл е Саймън и Мая. Ще ги използва, за да извърши ритуала си.
С рязко движение Джейс се присегна и грабна телефона от ръката на Изабел. Залепи го на ухото си.
— Карайте към Института — каза той. — Не влизайте вътре. Изчакайте ме. Ще изляза при вас. — Той затвори телефона и го подаде на Алек. — Обади се на Магнус — рече той. — Кажи му да ни чака на брега в Бруклин. Той да избере мястото, но да гледа да е пусто. Трябва ни помощта му, за да се доберем до кораба на Валънтайн.
— Ние? — Изабел видимо се оживи.
— Магнус, Люк и аз — поясни Джейс. — Вие двамата ще останете тук и ще се заемете с инквизиторката вместо мен. Ако Валънтайн не се съгласи на сделката, която тя предлага, вие ще трябва да я склоните да изпрати всички сили на дивизията срещу Валънтайн.
— Не разбирам — каза Алек. — Първо, как смяташ да излезеш оттук?
Джейс се усмихна дяволито.
— Гледай — каза той и скочи върху перваза на прозореца на Изабел. Изабел извика, но Джейс вече се промъкваше през отворения прозорец. За миг той се спря, застанал на ръба… и после изчезна.
Алек се втурна към прозореца и се втренчи ужасено навън, ала не успя да види нищо: само градината на Института долу, кафява и пуста, и тясната пътека, която водеше към външната врата. По Деветдесет и шеста улица нямаше пищящи пешеходци, нито отбили встрани коли, както би се очаквало при гледката на паднало тяло. Сякаш Джейс се беше стопил във въздуха.
Събуди го шумът на вода. Беше настойчиво повтарящ се звук — звук от плискаща се в нещо масивно вода, отново и отново, сякаш лежеше на дъното на басейн, който се празнеше и пълнеше. Усещаше в устата си вкус на метал, а и навсякъде му миришеше на метал. Чувстваше някаква натрапчива болка в лявата си ръка. Саймън изстена и отвори очи.