Тя се намръщи срещу него.
— Какво? Какво каза?
Джейс я грабна, като прокара ръка под якето й, върховете на пръстите му докоснаха голата й кожа. Тя извика от изненада. Той извади от колана й серафимската кама, която й бе дал преди и я постави в ръката й.
— Казах… — отвърна и я пусна — да извадиш Абрейриъл, защото те идват.
— Кои идват?
— Демоните — посочи той. В първия момент Клеъри нищо не видя. После съзря огромните, безформени птици, които бе видяла преди малко. Те скачаха от релинга една по една, падайки от кораба като камъни, после разтваряха криле и се стрелваха право към пикапа, който плаваше върху вълните. Когато се приближиха, Клеъри видя, че всъщност не бяха точно птици, а грозни летящи същества, подобни на птеродактили, с широки кожени криле и костеливи триъгълни глави. Устите им бяха пълни с неравни остри зъби, подредени в няколко реда, а ноктите им блестяха като насочени остриета.
Джейс скочи върху покрива на кабината, в ръката му блесна Телантес. Когато първото от летящите същества ги приближи, той замахна с камата. Тя разсече черепа на демона така, както се разсича яйце. С пронизителен писък съществото падна встрани, като трепкаше спазматично с крила. Когато потъна, водата започна да ври.
Вторият демон удари покрива на пикапа, ноктите му издълбаха дълги улеи в метала. После се хвърли към предното стъкло и то се напука, образувайки паяжина от пукнатини. Клеъри извика към Люк, но трети демон връхлетя върху нея, като се спусна подобно на стрела от стоманеното небе. Тя вдигна ръкава на якето на Джейс и показа защитната си руна. Демонът изкрещя като онзи пред къщата на Люк, размаха криле назад в опит да се отдалечи, но вече се беше приближил твърде много и Клеъри можеше да го достигне. Докато забиваше Абрейриъл в гърдите му, тя видя, че той няма очи, а само вдлъбнатини от двете страни на черепа. При удара чудовището се пръсна, като остави след себе си тънка струйка дим.
— Браво на теб — каза Джейс. Той бе скочил от кабината на камиона, за да се справи с още едно от пищящите същества и в ръката си държеше кама, която бе обляна с черна кръв.
— Какви са тези същества? — попита задъхано Клеъри, докато замахваше с Абрейриъл в широка дъга и накрая я заби в гърдите на един летящ демон. Той изграчи и посегна към нея с крило. Така отблизо тя успя да види, че крилата завършват с остри като резачи гребени от кости. Демонът докопа ръкава на якето на Джейс и го разпори.
— Якето ми — каза гневно Джейс и прониза съществото така, че острието излезе от гърба му. То изписка и изчезна. — Обичах това яке.
Клеъри го погледна втренчено, после се завъртя, защото долови звук от раздиране на метал. Двама от летящите демони бяха забили ноктите си в покрива на кабината и го бяха изтръгнали от рамката му. Въздухът бе изпълнен със звук от разкъсващ се метал. Люк беше застанал на капака и пробождаше съществата с кинжала си. Едното падна отстрани на пикапа, като изчезна още преди да стигне водата. Другото същество се издигна с покрива на кабината в ноктите си, изграчи триумфално и полетя обратно към кораба.
За миг небето се проясни. Клеъри се изправи и надникна в кабината. Магнус се беше снишил на седалката си, а лицето му беше сиво. Беше много тъмно и тя не можеше да види дали е ранен.
— Магнус! — извика тя. — Ранен ли си?
— Не. — Той се опита да се изправи на седалката, но отново се отпусна. — Малко съм… изтощен. Защитните щитове на кораба са силни. Изключително трудно е да се обезвредят и елиминират. — Гласът му отпадаше. — Но ако не го направя, всеки, който стъпи на кораба, с изключение на Валънтайн, ще умре.
— Може би ще е по-добре да дойдеш с нас — каза Люк.
— Не мога да се справя със защитите, ако съм на самия кораб. Трябва да ги обезвредя оттук. Това е начинът. — Магнус се усмихна страдалчески. — Пък и не ме бива в битките. Моите дарби са другаде.
— Но ако имаме нужда… — започна Клеъри, все още надвесена над кабината.
— Клеъри! — извика Люк, но беше твърде късно. Никой от тях не беше забелязал летящия демон, свит неподвижно до пикапа. Сега той се хвърли напред, ноктите му се забиха в гърба на якето на Клеъри — виждаше се само някаква мъглява сянка от размахващи се криле и вонящи, остри зъби. С ужасяващ триумфален писък той литна нагоре, а Клеъри, увиснала в ноктите му, безпомощно се гърчеше във въздуха.