Отнякъде се чуваха виковете на Изабел. Джейс отчаяно се мъчеше да измъкне крака си от палубата. Острите ръбове на метала разрязаха кожата му, когато най-сетне успя да се освободи.
Джейс вдигна Самандириъл. От серафимската кама се разля светлина, ярка като падаща звезда. Демонът се дръпна назад, като издаде лек съскащ звук. За миг охлаби хватката си около Алек и Джейс си помисли, че може би ще го пусне. Той обаче внезапно отметна главата си назад, като хвърли Алек с невероятна сила. Алек се удари силно в станалата хлъзгава от кръвта палуба, плъзна се по нея, стигайки до мястото, където релингът бе откъртен… и падна зад борда на кораба с пресипнал вик.
Изабел крещеше името на Алек, виковете й се забиваха като шипове в ушите на Джейс. Самандириъл продължаваше да блести в ръката му. Светлината освети демона, изправил се пред него. Но всичко, което виждаше Джейс, беше Алек, който падаше зад борда на кораба. Алек, който някъде там долу се давеше в тъмните води. Той сякаш усети соления вкус в собствената си уста, а може това да бе кръв. Демонът почти се беше извисил над него. Джейс вдигна в ръка Самандириъл и замахна — демонът изкрещя, високо, агонизиращо… И изведнъж се чу стържещ звук от чупещ се метал, палубата под Джейс поддаде и той пропадна в тъмнината.
19
Ден на гнева
— Грешиш — каза Клеъри, но гласът й не беше убедителен. — Ти не знаеш нищо за мен или за Джейс. Просто се опитваш да…
— Да, какво? Опитвам се да те разбера, Клариса. Да те накарам и ти да ме разбереш. — Освен леката развеселеност Клеъри не долавяше никакво чувство в гласа на Валънтайн.
— Ти се подиграваш с нас. Смяташ, че можеш да ме използваш, за да нараниш Джейс и това те забавлява. Ти дори не си ядосан — добави тя. — Един истински баща би се ядосал.
— Аз съм истински баща. Кръвта, която тече във вените ми, тече и в твоите.
— Ти не си ми баща. Моят баща е Люк — каза Клеъри уморено и нервно. — Мисля, че изяснихме това.
— Гледаш на Люк като на свой баща само заради връзката му с майка ти…
— Връзката им? — Клеъри се изсмя на глас. — Люк и майка ми са приятели.
За миг й се стори, че по лицето му пробяга изненада. Но всичко, което той каза, бе:
— Така ли? Сериозно ли мислиш, че Лушън би изтърпял този живот, изпълнен с мълчание, криене и бягство, това ревностно пазене на една тайна, която дори не разбира напълно, само в името на едно приятелство? За възрастта си знаеш твърде малко за хората, Клеъри, а за мъжете — още по-малко.
— Говори за Люк каквото си искаш. За мен е без значение. Грешиш по отношение на него, също както и по отношение на Джейс. Приписваш непочтени мотиви на всяко тяхно действие, защото непочтените мотиви са единственото, от което разбираш.
— А нима любовта към майка ти е такъв мотив? Непочтен? — попита Валънтайн. — Какво му е непочтеното на любовта, Клариса? Или може би дълбоко в себе си чувстваш, че твоят безценен Лушън не е нито истински човек, нито е способен на истински чувства така, както ние ги разбираме…
— Люк е толкова човек, колкото съм и аз — озъби му се Клеъри. — А ти си само един фанатик.
— О, не — рече Валънтайн. — Не съм това. — Той леко се приближи до нея и тя пристъпи към Меча, закривайки го от погледа му. — Смяташ ме за такъв, защото виждаш мен и това, което правя, през призмата на мунданското си разбиране за света. Хората-мундани се разграничават помежду си, а тези разлики изглеждат нелепи за всеки ловец на сенки. Расова принадлежност, религия, националност и още дузина незначителни критерии. Според мунданите тези показатели са логични, защото въпреки че не виждат, не разбират, не признават световете на демоните, дълбоко заровени в праисторическите им спомени, те знаят, че съществуват същества, които бродят по тази земя и те са различни. И че не принадлежат към този свят, а само сеят зло и разруха. Понеже демоничната заплаха е невидима, те приписват заплаха на други неща, които са им познати. Виждат своя неприятел в лицето на ближния си и така се раждат генерации, разяждани от омраза. — Валънтайн пристъпи още една крачка към Клеъри и тя инстинктивно отстъпи назад; сега беше притисната до сандъка. — Но аз не съм такъв — продължи той. — Аз виждам истината. Мунданите гледат през тъмно стъкло, докато ловците на сенки… ние гледаме нещата очи в очи. Познаваме истинската природа на злото и знаем, че макар и да броди сред нас, то не идва от нас. Не бива да допускаме това, което не принадлежи на нашия свят, да пусне корени тук и да расте като отровно цвете, което унищожава живота.