И остра болка прониза шията му. Той изстена и отвори очи. Саймън седеше над него и го гледаше ококорено, сложил ръка на устата си. Раните му бяха изчезнали, макар че по тениската му още имаше петна от прясна кръв.
Джейс отново усети болката в рамото си, прорезната рана на китката и мястото, където шията му бе ухапана. Той вече не чуваше силното биене на сърцето си, но знаеше, че то тупти в гърдите му.
Саймън махна ръка от устата си. Вампирските зъби ги нямаше.
— Можех да те убия — каза той. Гласът му звучеше извинително.
— А аз нямаше да те спра — отвърна Джейс.
Саймън го гледаше втренчено и дълбоко от гърлото му се отрони стенание. Той се изтърколи от Джейс, свлече се на колене и обхвана лактите си. Джейс виждаше тъмните очертания на вените на Саймън през бледата кожа на шията му, които се разклоняваха в сини и лилави линии. Вени, пълни с кръв.
Моята кръв. Джейс се надигна и седна, а после затърси стилито си. Рисуването на лечителната руна му беше толкова трудно, усещането бе като да влачиш оловна тръба по футболно игрище. Главата му бучеше. Когато приключи с иратцето, той опря глава на стената зад себе си, дишайки тежко. Болката отшумя, когато лечителната руна постепенно започна да действа. Моя кръв във вените му.
— Съжалявам — каза Саймън. — Толкова съжалявам.
Иратце пламтеше с цялата си лечителна сила. Главата на Джейс започна да се прояснява и тупкането в гърдите му се забави. Той се изправи на крака внимателно, като очакваше да му се завие свят, но всъщност усещаше само лека слабост и умора. Саймън още седеше на колене и гледаше втренчено ръцете си. Джейс посегна и го сграбчи за тениската, изправяйки го на крака.
— Недей да се извиняваш — каза той, като пусна Саймън. — Само се размърдай. Клеъри е в ръцете на Валънтайн и нямаме никакво време за губене.
В мига, когато пръстите й се сключиха около дръжката на Мелартак, ръката на Клеъри се вледени от студ. Валънтайн гледаше с кротък интерес как тя изстена от болка и как пръстите й се вцепениха. Клеъри сграбчи отчаяно оръжието, ала то й се изплъзна и издрънча на земята в краката й.
Почти не усети движението на Валънтайн. Миг по-късно той стоеше пред нея, стиснал Меча. Клеъри усещаше болка в ръката си. Тя погледна към нея и видя, че на дланта й се образува червен, парещ мехур.
— Наистина ли си мислеше — каза Валънтайн, като в гласа му се долавяше нотка на отвращение, че ще допусна да се доближиш до оръжие, за което знам, че ще можеш да използваш? — Той поклати глава. — Не разбра и дума от това, което ти казах, нали? Явно от двете ми деца само едното се оказа способно да проумее истината.
Клеъри стисна наранената си ръка в юмрук, като така предизвика болката.
— Ако имаш предвид Джейс, той също те мрази.
Валънтайн вдигна Меча и насочи острието му на нивото на ключицата на Клеъри.
— Достатъчно — каза той, — нито дума повече.
Върхът на Меча беше остър. Когато си пое въздух, той бодна гърлото й и тънка струйка кръв потече към гърдите й. Докосването на острието сякаш замрази кръвта във вените й, изпрати късчета лед към ръцете и краката й и вледени пръстите й.
— Възпитанието ти е под всякаква критика — рече Валънтайн. — Майка ти винаги е била голям инат. Това беше едно от нещата, които в началото харесвах у нея. Мислех, че ще остане вярна на идеалите си.
С някакъв неопределен страх Клеъри установи, че когато видя баща си в Ренуик за пръв път, той бе представил най-чаровната си страна, само за да спечели доверието на Джейс. Сега изобщо не полагаше никакви усилия и без това лустро от чар той изглеждаше… празен. Като куха статуя, чиито липсващи очи разкриват тъмнината отвътре.
— Я ми кажи, Клариса… майка ти някога говорила ли ти е за мен?
— Казваше ми, че баща ми е мъртъв. — Не казвай нищо друго, предупреди се тя сама, но в същото време беше сигурна, че той ще прочете дори неизречените думи в очите й. И ми се иска да беше казала истината.
— И никога не ти е казвала, че си различна? Особена?
Клеъри преглътна и върхът на острието се заби малко по-дълбоко. Към гърдите й потече нова струйка кръв.
— Никога не ми е казвала, че съм ловец на сенки.
— И знаеш ли защо майка ти ме изостави? — попита Валънтайн, като погледна над протегнатия право в лицето й меч.
Сълзи задавиха Клеъри.