— Мислиш, че е било само заради една причина?
— Тя ме обвини — продължи той, сякаш Клеъри не беше казала нищо, — че съм превърнал първото й дете в чудовище. Изостави ме, за да не мога да направя същото и с второто. С теб. Но вече беше късно.
Студът по гърлото й, в крайниците й, беше толкова нетърпим, че тя без малко не започна да трепери. Сякаш Мечът я бе превърнал в лед.
— Никога не би казала такова нещо — прошепна Клеъри. — Джейс не е чудовище. Нито пък аз.
— Аз не говоря за…
Люкът над главите им рязко се отвори и две сенки се спуснаха от дупката, приземявайки се точно зад Валънтайн. В първата, за голямо свое облекчение, Клеъри разпозна Джейс, който се спускаше като стрела, изстреляна от лък, уверена в своята цел. Той се приземи ловко и уверено.
В едната си ръка държеше някаква окървавена стоманена подпора, с отчупен заострен край.
Втората фигура се приземи до Джейс със същата лекота, макар и не така грациозно. Клеъри видя очертанията на слабо момче с тъмна коса и си помисли, че сигурно е Алек. Но веднага щом то се изправи, тя видя познатото лице и осъзна кой бе това.
Тя забрави Меча, студа, болката в гърлото си, забрави всичко.
— Саймън!
Саймън погледна към нея от другия край на помещението. Очите им за миг се срещнаха и Клеъри се надяваше той да успее да разчете по лицето й невероятното облекчение, което я беше обзело. Сълзите, които с мъка бе удържала досега, потекоха по лицето й, дори не се и опита да ги избърше.
Валънтайн завъртя глава и погледна зад себе си, за първи път Клеъри виждаше по лицето му израз на истинска изненада. Той се обърна с лице към Джейс и Саймън.
В мига, когато острието на Меча се отмести от шията на Клеъри, леденият студ изчезна от нея, вземайки със себе си и цялата й сила. Тя се свлече на колене и неистово затрепери. Когато вдигна ръка да избърше сълзите от лицето си, видя, че върховете на пръстите й са посинели и скоро щяха да измръзнат.
Джейс я погледна ужасен, а после се обърна към баща си.
— Какво си й направил?
— Нищо — каза Валънтайн, като си възвръщаше самообладанието. — Засега.
За почуда на Клеъри Джейс пребледня, сякаш поразен от думите на баща си.
— Аз съм този, който трябва да те попита какво си направил, Джонатан — рече Валънтайн и макар да говореше на Джейс, очите му бяха приковани върху Саймън. — Защо това нещо е още живо? Те могат да се възстановяват, но не и с толкова малко кръв в себе си.
— Мен ли имате предвид? — попита Саймън. Клеъри го погледна изумено. Саймън звучеше различно. Не звучеше като дете, което се държи нахално, а като някой, който се чувства равен с Валънтайн Моргенстърн. Като някой, който заслужава да му бъде равен. — О, вярно, вие ме оставихте мъртъв. Добре де, по-мъртъв от нормалното.
— Млъкни. — Джейс хвърли гневен поглед към Саймън; очите му бяха много тъмни. — Остави на мен. — Той се обърна към баща си. — Дадох на Саймън да пие от кръвта ми. Иначе щеше да умре.
Вече станалото съвсем сериозно лице на Валънтайн се вкамени още повече, сякаш костите всеки миг щяха да пробият кожата и да изскочат навън.
— Ти доброволно си дал на вампира да пие от кръвта ти?
Джейс сякаш се поколеба за момент, погледна към Саймън, който се беше втренчил във Валънтайн с бясна ненавист. После каза спокойно:
— Да.
— Нямаш представа какво си направил, Джонатан — рече Валънтайн със страховит глас. — Нямаш представа.
— Спасих един живот — отвърна Джейс. — Живот, който ти се помъчи да отнемеш.
— Не човешки живот — каза Валънтайн. — Ти си възкресил едно чудовище, което ще убива, за да се храни. От неговия вид са винаги гладни…
— Хрумна ми, че тъкмо в момента съм доста гладен — каза Саймън и се усмихна, за да покаже вампирските си зъби, които се бяха удължили. Те блестяха бели и остри на долната му устна. — Не бих отказал малко кръв. Разбира се, вашата кръв може и да ме задави, нищожество такова…
Валънтайн се засмя.
— Ще се радвам да видя как го правиш, привидение — каза той. — Ако Мечът на смъртните те разсече, жив ще изгориш.
Клеъри видя как очите на Джейс се насочват към Меча, а после и към нея. В тях се четеше неизречен въпрос. Тя побърза да каже:
— Мечът не е минал през ритуала. Още не. Той не е взел кръвта на Мая, така че не е завършил церемонията…