Огледа се и видя, че седи на някаква мокра дъска, облегната на гърба на кабината на пикапа. Каросерията беше пълна с десетина сантиметра плискаща се вода, смесена със саждите, които падаха от небето като ситен черен дъждец.
Погледна към мястото, където Джейс чертаеше лечителния знак от вътрешната страна на ръката й. Вече не изпитваше слабост, сякаш той вливаше сила във вените й.
Преди да се отдръпне, Джейс прокара пръсти по линията на иратце. Ръката му беше студена и мокра, също като кожата й. Целият беше подгизнал, влажната му коса лъщеше, а мокрите дрехи бяха залепнали за тялото му.
Клеъри усещаше тръпчив вкус в устата си, сякаш беше близала пепелник.
— Какво се е случило? Пожар ли имаше?
Джейс хвърли поглед към Люк, който гледаше втренчено към плътната сиво-черна река. Тук-там по водата плаваха лодки, но от кораба на Валънтайн нямаше и следа.
— Да — каза той. — Корабът на Валънтайн изгоря и потъна. Не остана нищо от него.
— Но къде са всички? — Клеъри премести погледа си върху Саймън, който единствен сред тях беше сух. И без това бледата му кожа имаше лек зеленикав оттенък, сякаш му беше лошо или имаше температура. — Къде са Изабел и Алек?
— Те са в една от другите лодки на ловците на сенки. Добре са.
— А Магнус? — Тя се обърна, за да погледне в кабината, но установи, че е празна.
— Трябваше да се погрижи за някои от по-тежко ранените ловци на сенки — каза Люк.
— Значи всички са добре? Алек, Изабел, Мая — те са добре, нали? — Клеъри сама долавяше колко писклив бе гласът й.
— Изабел беше ранена — отвърна Люк. — Както и Робърт Лайтууд. На него ще му трябва доста време, за да се възстанови. Много от останалите ловци на сенки, включително Мелик и Имоджин, са мъртви. Това беше много тежка битка, Клеъри, и не завърши много добре за нас. Валънтайн изчезна. Както и Мечът. Дивизията понесе тежки загуби. Не знам…
Той не продължи. Клеъри го гледаше втренчено. Имаше нещо в гласа му, което я плашеше.
— Съжалявам — каза тя. — Вината беше моя. Ако аз не…
— Ако не беше направила това, което направи, Валънтайн щеше да убие всички на кораба — каза пламенно Джейс. — Само ти успя да предотвратиш битката да се превърне в масово клане.
Клеъри го гледаше втренчено.
— Искаш да кажеш, това, което направих с руната ли?
— Ти разби кораба на парчета — каза Люк. — Всеки болт, всеки нит, който държеше кораба цял, се разхвърча на всички посоки. Всичко се разпадна на съставните си части. Резервоарите с бензин също експлодираха. Мнозина от нас едва успяха да скочат във водата, преди всичко да избухне в пламъци. Това, което ти направи… никой досега не е виждал подобно нещо.
— О — каза тихо Клеъри. — Някой… нараних ли някого?
— Много демони се удавиха, когато корабът потъна — каза Джейс. — Но ловец на сенки не е наранен.
— Защото могат да плуват ли?
— Защото ги спасиха. Русалки ги извадиха от водата.
Клеъри си спомни за ръцете във водата и за странното сладко пеене, което се носеше около нея. Значи все пак не е била майка й.
— Имаш предвид водните феи ли?
— Кралицата на феите удържа на думата си… по неин си начин — каза Джейс. — Все пак обеща безграничната си подкрепа.
— Но тя как… — Как е разбрала?, щеше да попита Клеъри, ала се сети за мъдрите и лукави очи на кралицата, както и за хвърления от Джейс лист бяла хартия във водата на брега в Ред Хук и реши да не разпитва повече.
— Лодките на ловците на сенки започват да се движат — каза Саймън, като гледаше към реката. — Предполагам, че са извадили всеки, когото са успели да намерят.
— Хайде. — Люк изправи рамене. — Време е да тръгваме. — Той бавно се запъти към кабината на пикапа — накуцваше, но изглежда нямаше други наранявания.
Люк се намести на седалката на шофьора и запали двигателя. Потеглиха, като се носеха по водата, пръските изпод колелата улавяха сивосребристата светлина на небето.
— Колко странно — каза Саймън. — Някак си имам чувството, че пикапът всеки момент ще потъне.
— Не мога да повярвам, че след всичко, което преживяхме, намираш това за странно — каза Джейс, но в тона му нямаше злост, нито раздразнение. А само голяма, голяма умора.
— Какво ще стане със семейство Лайтууд? — попита Клеъри. — След всичко, което се случи… Клейвът…