— Ясно. — Лека усмивка разкриви бледите й устни. Тази усмивка не беше приятелска. — Не понасяш да те командват, също като баща ти. Като ангела, чието име носите. — Пръстите й стиснаха брадичката му с внезапна жестокост, ноктите й се впиха болезнено в нея. — Луцифер беше възнаграден за своето непокорство, когато Бог го изпрати в ада. — Дъхът й беше кисел като оцет. — Ако се опълчиш на моя авторитет, уверявам те, че ще завиждаш на леката му участ.
Тя го пусна и отстъпи назад. Джейс усети леко кървене на местата, където се бяха впивали ноктите й. Ръцете му трепереха от гняв, но не понечи да избърше кръвта.
— Имоджин… — започна Мерис, но после се поправи. — Инквизиторке Херондейл. Той се съгласи да се подложи на проверката с Меча, за да разберете дали казва истината.
— За баща си ли? Да. Разбира се, че ще разбера. — Стегнатата яка на инквизитор Херондейл се впи в шията й, когато тя се обърна да погледне Мерис. — Мерис, знаеш, че Клейвът не е доволен от вас. Вие с Робърт сте ръководители на института. Имате късмет, че от години досието ви е относително чисто. Е, без да броим онези неприятности с демона наскоро, после обаче всичко се оправи. Няма оплаквания дори и от Идрис и затова Клейвът е така благосклонен. Но започнахме да се чудим дали наистина сте се отказали от клетвата си към Валънтайн. Ако е така, имайте предвид, че ви е заложил капан и вие се хванахте в него. Но сигурно и ти вече си наясно с това.
— Това не е капан — намеси се Джейс. — Баща ми е знаел, че семейство Лайтууд ще се грижат за мен, само ако си мислят, че съм син на Майкъл Уейланд. Това е всичко.
Инквизиторката го погледна така, сякаш бе говореща хлебарка.
— Чувал ли си някога за кукувицата, Джонатан Моргенстърн?
Джейс се запита дали работата на инквизитор — може би не съвсем приятна професия — не бе направила Имоджин Херондейл малко чалната.
— За какво?
— За кукувицата — рече тя. — Кукувиците са паразити. Снасят яйцата си в гнездата на другите птици. Когато яйцето се излюпи, малкото кукувиче избутва другите птички от гнездото. Горките родители се претрепват от работа, за да осигурят достатъчно храна за огромната кукувица, убила собствените им деца и заела тяхното място.
— Огромна ли? — попита Джейс. — Да не намеквате, че съм дебел?
— Беше метафора.
— Аз не съм дебел.
— А аз — рече Мерис — не се нуждая от съжалението ти, Имоджин. Не мога да повярвам, че Клейвът ще накаже мен или съпруга ми за това, че сме решили да приберем при себе си сина на мъртъв приятел. — Тя изпъна рамене. — Не е като да не сме им казали какво сме направили.
— А аз никога не съм действал в ущърб на семейство Лайтууд по какъвто и да е начин — каза Джейс. — Работех здраво, учих усилено… баща ми може да е всякакъв, но е факт, че направи от мен истински ловец на сенки. Аз съм заслужил мястото си тук.
— Хич не ми защитавай баща си — каза инквизиторката. — Познавам го. Той беше… е… най-низкият човек на света.
— Низък ли? Кой го казва това? Какво изобщо значи „низък“?
Безцветните мигли на инквизиторката докоснаха бузите й, когато присви очи и се втренчи изпитателно.
— Ти си арогантен — каза най-после тя. — И не падаш по гръб. Баща ти ли те научи да се държиш така?
— Не и спрямо него — отсече Джейс.
— Но си същият като него. Валънтайн беше най-арогантният и неуважителен човек, когото някога съм срещала. Предполагам, че те е възпитал и ти да бъдеш такъв.
— Да — каза Джейс, неспособен повече да се сдържа. — От малък са ме учили да бъда зъл гений. Да дърпам крилата на пеперудите, да сипвам отрова в подземната вода — тези неща ги учех в детската градина. Мисля, че всички трябва да сме щастливи, задето баща ми инсценира собствената си смърт и така не се стигна до онази част от обучението ми, която засяга изнасилването и грабежа, иначе тежко и горко на всички.
Мерис изстена от ужас.
— Джейс…
Но инквизиторката я прекъсна.
— И точно като баща си не умееш да се владееш. Семейство Лайтууд са те разглезили и са позволили на лошия ти нрав да се разгърне. Може и да приличаш на ангел, Джонатан Моргенстърн, но аз много добре те познавам.
— Той е само едно момче — каза Мерис.
Нима го защитаваше? Джейс бързо я погледна, но тя отклони очи.
— Някога и Валънтайн беше само едно момче. Все пак, преди да се поровим в русата ти глава, за да търсим истината, предлагам да поохладиш малко страстите си. И аз знам точно къде това може да стане най-добре.