— Не съм ядосан.
— Разбира се, че си. — Джейс погледна с укор заварения си брат, после изохка, сякаш болка прониза ръката му. Всяка част от него го болеше от ударите, които бе получил следобеда, когато падна от прогнилата стълба три етажа надолу върху купчина отпадъчен метал. Дори и пръстите му бяха натъртени. Алек, който наскоро бе захвърлил патериците, които използваше след битката с Абадон, не изглеждаше много по-добре от Джейс. Дрехите му бяха покрити с кал, а косата му висеше на тънки и сплъстени кичури. По бузата му имаше дълга драскотина.
— Не съм — процеди през зъби Алек. — Ако не беше казал, че драконовите демони са измрели…
— Казах, че повечето са измрели.
Алек вдигна предупредително пръст.
— Повечето са измрели — каза той, а гласът му трепереше от гняв — но НЕ ВСИЧКИ.
— Добре — каза Джейс. — Просто ще променя текста в учебника по демонология от „повечето са измрели“ на „не всички са измрели за Алек. Той предпочита неговите чудовища да са напълно измрели“. Така доволен ли си?
— Момчета, момчета — каза Изабел, която разглеждаше лицето си в огледалната стена на асансьора. — Не се карайте. — Тя се извърна и слънчево се усмихна. — Добре де, случаят беше малко по-тежък, отколкото очаквахме, но мисля, че беше забавно.
Алек я погледна и поклати глава.
— Как винаги успяваш да останеш чиста?
Изабел сви философски рамене.
— Аз съм си чиста по душа. Това отблъсква всякаква мръсотия.
Джейс така силно се засмя, че тя се обърна към него и гневно го изгледа. Той тикна изцапаните си с кал пръсти пред нея. Ноктите му бяха черни отдолу.
— Мръсен отвътре и отвън.
Изабел понечи да отговори, но асансьорът изскърца и спря.
— Крайно време е това нещо да бъде оправено — каза тя, като бутна вратата. Джейс я последва в коридора, нетърпелив да си вземе горещ душ и да се освободи от оръжията си. Бе убедил своите заварени брат и сестра да дойдат на лов с него, въпреки че и двамата не се чувстваха готови да тръгнат ей така, без Ходж, който винаги им даваше указания и напътствия. Джейс обаче искаше да отвлече вниманието си с някоя битка, да се поразвлече с убиване и да се разсее с раните си. И понеже знаеха, че при всички положения ще отиде, те тръгнаха с него, като минаха през мръсния, пуст тунел на метрото, докато не срещнаха драконовия демон и не го убиха. Както винаги, тримата бяха перфектен екип. Като семейство.
Джейс разкопча якето си и го закачи на една от закачалките на стената. Алек седеше на ниската дървена пейка до него и събуваше калните си ботуши. Тананикаше нещо под носа си, за да се увери Джейс, че не е ядосан. Изабел свали фуркетите от дългата си, тъмна коса, която се разпиля по гърба й.
— Огладнях — каза тя. — Щеше ми се мама да е тук и да ни сготви нещичко.
— По-добре, че я няма — рече Джейс, като разкопчаваше колана с оръжията си. — Вече да се е размрънкала заради килима.
— Прав си — каза един хладен глас и Джейс се извърна, с ръце още на колана, и видя Мерис Лайтууд, застанала на вратата със скръстени ръце. Бе облечена в стегнат черен пътен костюм, а косата й черна като на Изабел, беше сплетена на плитка, стигаща до средата на гърба й. Леденосините й очи се плъзнаха по тримата, подобно на контролни прожектори.
— Мамо! — възкликна Изабел, след като се окопити и се спусна към майка си да я прегърне. Алек се изправи на крака и отиде при тях, като се опитваше да прикрие накуцването си.
Джейс остана на мястото си. В очите на Мерис, когато погледът й се плъзна по него, имаше нещо, което го накара да замръзне на мястото си. Дали бе подразнена от това, което каза? Та той не за първи път се шегуваше с манията й по старите килими…
— Къде е татко? — попита Изабел, като се отдръпна от майка си. — Ами Макс?
Настъпи едва доловима пауза. После Мерис каза:
— Макс е в стаята си. А баща ви, за жалост, още е в Аликанте. Има още малко работа там, която трябва да свърши.
Алек, който по принцип по-добре от сестра си улавяше настроенията, каза подозрително:
— Случило ли се е нещо?
— Позволи ми да те попитам същото. — Гласът на майка му беше дрезгав. — Куцаш ли?
Алек не умееше да лъже. Изабел услужливо се намеси:
— Преследвахме драконов демон в тунела на метрото. Но нищо ни няма.
— А сигурно и великият демон, с който сте се сражавали миналата седмица също нищо не ви е направил?