— Ще ти кажа — рече Валънтайн, — когато се уверя, че мога да ти вярвам, и когато усетя, че и ти ми вярваш.
— Да ти вярвам? След като в Ренуик избяга през портала и след това го счупи, за да не мога да те последвам? И след като се опита да убиеш Клеъри?
— Никога не бих наранил сестра ти — каза Валънтайн с гневна нотка в гласа. — Както не бих наранил и теб.
— Всичко, което правиш, ме наранява! Семейство Лайтууд са тези, които ме спасиха!
— Не аз съм този, който те заключи тук. Не аз съм този, който те заплаши и който се отнесе с недоверие към теб. Направиха го семейство Лайтууд и техните приятели от Клейва. — Валънтайн направи пауза. — Като те гледам така, толкова сдържан след всичко, което ти причиниха, наистина се гордея с теб.
При тези думи Джейс вдигна изненадано поглед, толкова бързо, че усети вълна от замайване. Ръката му запулсира болезнено. Потисна болката и дишането му постепенно се укроти.
— Какво? — попита невярващо.
— Сега виждам грешката, която допуснах в Ренуик — продължи Валънтайн. — Представях си те като малкото момче, което изоставих в Идрис, покорно на всяко мое желание. Вместо това намерих вироглав млад мъж, независим и смел, но при все това продължих да те третирам като дете. Нищо чудно, че се опълчи срещу мен.
— Да съм се опълчил? Аз… — Гърлото на Джейс се сви и той не можа да произнесе думите, които напираха у него. Сърцето му започна да бие в ритъма на пулсирането на ръката му.
Валънтайн се приведе напред.
— Никога не съм имал възможност да ти разкажа за миналото си, да ти обясня защо е трябвало да направя това, което сторих.
— Няма нищо за разказване. Ти си убил баба ми и дядо ми. Държеше майка ми затворена. Уби други ловци на сенки, за да постигнеш целите си. — Всяка дума от устата на Джейс имаше вкус на отрова.
— Ти знаеш само половината от фактите, Джонатан. Излъгах те, когато беше дете, защото беше твърде малък, за да разбереш. Сега си достатъчно голям, за да чуеш истината.
— Ами кажи ми я тогава.
Валънтайн посегна през решетките на килията и постави ръката си върху тази на Джейс. Той почувства грубите му, мазолести пръсти по същия начин, по който ги бе чувствал, когато беше на десет години.
— Искам да ти се доверя, Джонатан. Бих ли могъл?
Джейс понечи да отговори, но не можа да отрони и дума.
Усещаше около гърдите си някакъв железен обръч, който бавно го притискаше и постепенно спираше дъха му.
— Надявам се… — прошепна той.
Над тях се чу звук. Звукът приличаше на затръшване на метална врата, после Джейс чу стъпки и някакъв шепот, който отекваше в каменните стени на Града. Валънтайн се изправи, като закри магическата светлина с ръка, докато тя се стопи до слабо мъждукане, а той самият се очерта като бледа сянка.
— По-бързи са, отколкото си мислех — промърмори и сведе поглед към Джейс през решетката.
Джейс надникна през нея, но не можа да види нищо на бледото мъждукане на магическата светлина. Сети се за кълбящата се тъмна форма, която бе видял преди и която прегазваше всяка светлина пред себе си.
— Какво става? Какво е това? — питаше той, като пропълзя на колене.
— Трябва да тръгвам — рече Валънтайн. — Но още не сме приключили разговора си.
Джейс пъхна ръка между решетките.
— Освободи ме. Каквото и да е това, искам да мога да се бия с него.
— Освобождаването ти сега не би било в твоя полза. — Валънтайн сключи плътно ръката си около камъка с магическата светлина. Тя примигна и помещението се потопи в мрак. Джейс се хвърли към решетката на килията, счупената му ръка изпука от негодувание и болка.
— Не! — изкрещя той. — Татко, моля те.
— Ако искаш да ме намериш — каза Валънтайн, — ще ме намериш.
Миг по-късно се чуваше само звукът от отдалечаващите му се стъпки и от тежкото дишане на Джейс, който се свлече до решетката.
В метрото Клеъри не бе способна да седи на едно място. Ходеше напред-назад из полупразния вагон, с окачени на врата слушалки на айпода си. Изабел не беше вдигнала телефона, когато Клеъри й позвъни, и сега я разяждаше някакво необяснимо безпокойство.
Мислеше за Джейс, такъв, какъвто го бе видяла в Луната на ловеца, целия покрит с кръв. Както се беше озъбил в яда си, приличаше много повече на върколак, отколкото на ловец на сенки, призван да защитава хората и да се съобразява с долноземците.