— Магнус никога не би го допуснал — каза Алек, като бегло погледна сестра си. — Той няма интерес да си навлича неприятности с Клейва.
— И как ще успее да го предотврати? — Гласът на инквизиторката бе пропит с ирония. — Джонатан е ловец на сенки, няма да е лесно да бъде държан под ключ.
— Може би трябва него да попитаме — предложи Алек. Инквизиторката се усмихна с режещата си усмивка.
— Непременно. Къде е той?
Алек сведе поглед към телефона, който държеше, а после се обърна към тънката сива фигура пред себе си.
— Тук е — рече той. И повиши глас. — Магнус! Магнус, излез.
Дори инквизиторката вдигна вежди, когато Магнус влезе през портата. Висшият магьосник носеше черен кожен панталон, колан с катарама във формата на скъпоценно „М“ и кобалтово синя военна пруска куртка, изпод която се подаваше бяла дантелена риза. Целият бе покрит с блестящи помади. За миг развеселеният му поглед се спря върху лицето на Алек, а после отиде при проснатия на тревата Джейс.
— Мъртъв ли е? — осведоми се той. — Прилича ми на мъртъв.
— Не — тросна се Мерис. — Не е мъртъв.
— Проверихте ли? Ако искате, мога да го изритам. — Магнус тръгна към Джейс.
— Престани! — сряза го инквизиторката, която прозвуча на Клеъри като учителката й в трети клас, когато я караше да спре да драска по чина си с маркера. — Не е мъртъв, а ранен — добави тя, едва ли не обидено. — Нужни са ни твоите лечителски умения. Джонатан трябва да се оправи дотолкова, че да може да бъде подложен на разпит.
— Добре, но това си има цена.
— Аз плащам — каза Мерис.
Инквизиторката дори не мигна.
— Много добре. Но той не може да се върне в Института. Това, че Мечът е изчезнал, не означава, че разпитът няма да се състои така, както е планирано. А междувременно момчето трябва да се държи под наблюдение. Рискът да избяга никак не е малък.
— Риск да избяга? — смая се Изабел. — Постъпвате така, сякаш той се е опитал да избяга от Града на тишината…
— Е — рече инквизиторката. — Нали сега не е в килията си?
— Не е честно! Не можете да очаквате от него да стои долу, заобиколен от мъртъвци!
— Не е честно ли? Не било честно? Ти сериозно ли очакваш да повярвам, че с брат ти сте се вдигнали да дойдете в Града от кости заради аварийното обаждане, а не защото сте искали да освободите Джонатан от затвора, със затварянето му в който ясно обявихте, че не сте съгласни? И как очакваш да повярвам, че няма отново да се опитате да го освободите, ако му бъде разрешено да се върне в Института? Да не мислиш, че ще ме преметнеш толкова лесно, колкото правиш това с родителите си, Изабел Лайтууд?
Изабел се изчерви. Понечи да отговори, ала Магнус я прекъсна:
— Вижте, няма проблем — каза той. — При мен Джейс ще бъде на достатъчно сигурно място.
Инквизиторката се обърна към Алек.
— Твоят магьосник — каза тя — дава ли си сметка, че Джонатан е свидетел от изключителна важност за Клейва?
— Той не е мой магьосник. — Острите скули на Алек пламнаха в тъмночервено.
— При мен и друг път е имало затворници на Клейва — рече Магнус. В тона му бе изчезнала шеговитата нотка. — Мисля, ще се съгласите, че в това отношение репутацията ми е безупречна. Моята магия е една от най-добрите.
Дали Клеъри си въобразяваше, или наистина очите му се задържаха върху Мерис, когато каза това? Тя нямаше време да разсъждава по този въпрос; инквизиторката нададе остър вик, дали на изумление, дали от погнуса, и каза:
— Е, добре. Когато е способен да говори, ми се обади, магьоснико. Имам още много въпроси към него.
— Разбира се — каза Магнус, но Клеъри имаше чувството, че май вече не слушаше инквизиторката. Той мина елегантно по тревата и застана над Джейс. Беше колкото висок, толкова и слаб и когато Клеъри вдигна поглед, бе изумена колко много звезди успяваше да закрие с тялото си.
— Той може ли да говори? — попита Магнус Клеъри, като посочи Джейс.
Преди Клеъри да успее да отговори, Джейс отвори очи. Той вдигна замаян и блуждаещ поглед към магьосника.
— Какво правиш тук?
В отговор Магнус се усмихна на Джейс и зъбите му блеснаха като диаманти.
— Здравей, съквартиранте — рече той.
Втора част
Дверите на ада