— Какво гледаш? — попита Магнус.
— Какво да не обличам — чу се познат провлачен глас, идващ от отпуснатата фигура в един от фотьойлите. Фигурата се наведе напред и за миг Клеъри си помисли, че Джейс ще стане и ще ги поздрави. Вместо това той кимна към екрана. — Сиво-кафяви панталони с висока талия? Кой би носил това? — Той се обърна и погледна ядосано Магнус. — Имаш почти неограничена свръхестествена сила — рече той, — а я използваш единствено, за да гледаш повторения. Що за прахосничество.
— Записвачка върши същата работа — отбеляза Саймън.
— По моя начин ми излиза по-евтино. — Магнус плесна ръце и стаята мигом бе залята от светлина. Джейс се отпусна във фотьойла и вдигна ръка да закрие лицето си. — А можете ли да направите това без магия?
— Всъщност — рече Саймън — да. — Ако гледаше технически предавания, и ти щеше да знаеш как става.
Клеъри усети как настроението в стаята се наелектризира.
— Престанете — каза тя. Погледна към Джейс, който бе свалил ръката от очите си и примигваше недоволно на светлината. — Трябва да поговорим — рече тя. — Всички. За това, какво ще правим оттук насетне.
— Аз ще гледам „Топ дизайнер“ — каза Джейс. — То следва по програма.
— Не си познал — рече Магнус. Щракна с пръсти и телевизорът се изгаси, като от него се издигна лек дим и картината се скри. — Трябва да приключим с това.
— Как така изведнъж стана съпричастен към разрешаването на проблемите ми?
— Просто си искам апартамента обратно. Писна ми от твоето непрекъснато чистене. — Магнус по навик щракна още веднъж с пръсти. — Ставай.
— Или ще бъдеш следващият, който ще се превърне в дим — каза със задоволство Саймън.
— Не е нужно да разясняваш какво означава моето щракване с пръсти — рече Магнус. — Жестът си е достатъчно красноречив.
— Добре. — Джейс се надигна от фотьойла. Беше бос, а лилаво-сините линии около китките му, които бяха разранени, още не бяха заздравели. Той изглеждаше уморен, но вече не от болка. — Щом искате кръгла маса, нека да е кръгла маса.
— Харесвам кръглите маси — рече весело Магнус. — Много повече ми допадат от квадратните.
Във всекидневната на Магнус се появи огромна кръгла маса, заобиколена от пет дървени стола с високи облегалки.
— Удивително — каза Клеъри, като се плъзна на стола си. Той бе изненадващо удобен. — Как може да се направи такова нещо буквално от нищото?
— Не е от нищото — каза Магнус. — Всичко идва отнякъде. Това например е от магазин за антикварни стоки на Пето авеню. А това — на масата изневиделица се появиха пет бели, полупрозрачни чаши, от чиито пластмасови капачета се подаваха изящни сламки — е от Dean & DeLuca на Бродуей.
— Да не би да са откраднати? — Саймън кимна към чашата пред него. Повдигна капачето. — Охоо, мокачино. — Той погледна към Магнус. — Това нещо платено ли е?
— Разбира се — рече Магнус, а Джейс и Алек се захилиха. — Правя така, че в касите им по магически начин да се появяват доларови банкноти.
— Сериозно?
— Не. — Магнус потупа по капачето на кафето си. — Но ако ще се почувстваш по-добре, просто си представи, че го правя. Е, каква е първа точка от дневния ред?
Клеъри сключи ръце около своята чаша с кафе. Може и да е открадната, но беше факт, че е гореща и пълна с кофеин. Някой ден щеше да мине покрай Dean & DeLuca и да пусне един долар в кутията за бакшиши.
— Нека най-напред си изясним положението — каза тя, като духаше пяната. — Джейс, ти нали беше казал, че случилото се в Града на тишината е дело на Валънтайн?
Джейс гледаше втренчено кафето си.
— Да.
Алек сложи ръка върху ръката на Джейс.
— Какво се случи? Ти видя ли го?
— Бях в килията — рече Джейс с равен глас. — Чух писъците на мълчаливите братя. После Валънтайн слезе при мен… с някакво същество. Не разбрах какво беше то. Приличаше на дим, с блестящи очи. Нещо като демон, но никога преди не бях виждал такъв. Той дойде до решетката и ми каза…
— Какво ти каза? — Алек плъзна ръката си към рамото на Джейс. Магнус се покашля. Поруменял, Алек свали ръката си, а Саймън се изхихика в неизпитото си кафе.
— Мелартак — каза Джейс. — Той искаше Меча на смъртните и уби мълчаливите братя, за да го вземе.