Магнус се намръщи.
— Алек, когато миналата нощ мълчаливите братя се обадиха да поискат помощ, къде беше дивизията? Защо в Института нямаше никого?
Алек се изненада от зададения му въпрос.
— В онази нощ имаше убит долноземец в Сентръл парк. Беше убито дете-фея. Тялото е било обезкървено.
— Обзалагам се, че според инквизиторката аз съм направил и това — каза Джейс. — Което би допълнило списъка на безчинствата ми.
Магнус се изправи и отиде до прозореца. Дръпна завесите, като пропусна толкова светлина, колкото да се очертае ястребовият му профил.
— Кръв — каза той по-скоро на себе си. — По-миналата нощ сънувах нещо. Видях един град, потънал в кръв, с кули, направени от кости, а кръвта се стичаше по улиците като вода.
Саймън насочи поглед към Джейс.
— Той все така ли прави, стои до прозореца и плещи за кръв?
— Не — рече Джейс, — понякога го прави седнал на дивана.
Алек им хвърли унищожителен поглед.
— Магнус, какво има?
— Кръвта — поде отново Магнус. — Не може да е случайно съвпадение. — Той сякаш бе погълнат от нещо на улицата. Залезът бързо очертаваше силуетите на града в далечината: небето бе прорязано от ивици сребристо и розово злато. — Тази седмица е имало няколко убийства на долноземци. Един магьосник, убит в пентхауса в близост до пристанището на Саут стрийт. Вратът и китките му били прерязани, а кръвта — оставена да изтече. А преди няколко дни е бил убит върколак пред Луната на ловеца. И неговото гърло било прерязано.
— По всяка вероятност са вампири — каза Саймън, внезапно силно пребледнял.
— Не мисля — рече Джейс. — Нали и Рафаел каза, че това не е работа на децата на нощта. Стори ми се искрен.
— Да бе, нали много може да му се вярва — промърмори Саймън.
— Мисля, че в случая е казал истината — рече Магнус, като отново дръпна завесите. Лицето му беше изострено, призрачно. Когато се върна на масата, Клеъри видя, че носи тежък том със зелена подвързия. Не беше го забелязала в ръцете му допреди няколко мига. — На всички местопрестъпления е имало силно демонично присъствие. Мисля, че друг е отговорен и за трите убийства. Не Рафаел и неговите хора, а Валънтайн.
Клеъри премести поглед към Джейс. Устата му беше стисната, но той само попита:
— Кое те кара да мислиш така?
— Според инквизиторката убийството на детето-фея е било само за отвличане на вниманието — каза бързо тя. — За да може той да нападне Града на тишината, без да бъде обезпокояван от дивизията.
— Има и по-лесни начини за отвличане на вниманието, без да се дразнят феите — рече Джейс. — Той не би убил някого от света на феите, ако не е имал причина.
— Той е имал причина — каза Магнус. — Искал е нещо от детето-фея, както е искал и от магьосника, и от върколака, които е убил.
— И какво е то? — попита Алек.
— Тяхната кръв — рече Магнус и разтвори зелената книга. Фините пергаментови страници бяха изписани с букви, които горяха като огън. — Аха, ето. — Той вдигна поглед, като почука страницата с острия си нокът. Алек се наведе напред. — Ти не можеш да го прочетеш — предупреди го Магнус. — Написано е на демоничен език.
— Но мога да позная рисунката. Това е Мелартак. Виждал съм го и преди по книгите. — Алек посочи към нарисувания сребърен меч, който бе познат и на Клеъри, точно неговата липса на стената в Града на тишината бе забелязала.
— Ритуалът дяволското преобразяване — каза Магнус. — Точно това се опитва да направи Валънтайн.
— Ритуалът на какво? — намръщи се Клеъри.
— Всеки магически обект е част от двойка — обясни Магнус. — Мечът, който образува двойка с този, е серафимски — като онези ангелски ками, които използват ловците на сенки, само че хиляда пъти по-силен, понеже силата му е извлечена от самия ангел, а не просто от назоваването на ангелско име. Това, което иска да направи Валънтайн с другия от двойката мечове, е да го превърне в обект на демонична вместо на ангелска сила.
— От закон на доброто към закон на злото! — рече доволно Саймън.
— Той цитира „Тъмници и дракони“ — каза Клеъри. — Не му обръщайте внимание.
— Като серафимски меч Мелартак е от нищожна полза за Валънтайн — каза Магнус. — Но като меч, чиято демонична сила е равна на ангелската сила, която преди е притежавал… е, би могъл да му послужи за доста неща. На първо място овладяване на демоните. И то не само ограничената защита, която дава Бокалът, а силата да призовава демони и да ги подчинява на волята си.