— Армия от демони? — рече Алек.
— Този човек си пада по армиите — отбеляза Саймън.
— Сила дори да ги пренесе в Идрис, ако се наложи — завърши Магнус.
— Не разбирам защо ще иска да ходи там — рече Саймън. — Нали там са всички ловци на сенки? Те не са ли достатъчни, за да унищожат демоните?
— Демоните идват от други измерения — каза Джейс. — Ние не знаем колко са. Броят им може да е безкраен. Досега стражите са успявали да ги отблъснат, но ако всички се появят наведнъж…
Безкраен брой, помисли си Клеъри. Тя си спомни за великия демон Абадон и се опита да си представи стотици такива като него. Или хиляди. Кожата й настръхна.
— Нещо не ми се връзва — каза Алек. — Какво общо има този ритуал с мъртвите долноземци?
— За да извършиш Ритуала на дяволското преобразяване, трябва четири пъти да нажежиш Меча до червено и после да го охладиш в кръвта на дете-долноземец. Веднъж в кръвта на дете на Лилит, веднъж в кръвта на дете на Луната, трети път — в кръвта на дете на нощта, и четвърти път — в тази на дете на фея — обясни Магнус.
— О, Боже мой — каза Клеъри. — Значи още не е приключил с убийствата? Остава да бъде убито още едно дете?
— Още две. С детето-върколак не се е получило. Бил е прекъснат, преди да е успял да източи кръвта, която му е била необходима. — Магнус затвори книгата, при което от страниците се вдигна прах. — Каквато и да е била целта на Валънтайн, той почти е завладял Меча. Предполагам, че вече владее част от силата му. Сигурно вече е започнал да призовава демони…
— Имай предвид обаче, че ако е направил това, щеше да има сигнали за тревожно увеличаване на демоничната активност — каза Джейс. — А инквизиторката каза точно обратното — че всичко било спокойно.
— Ами логично е — рече Магнус, — ако Валънтайн е повикал всички демони при себе си. Нищо чудно да е спокойно.
Всички се спогледаха един друг. Преди някой да съумее да каже каквото и да е, остър звук проряза стаята и накара Клеъри да подскочи. Горещото кафе плисна върху китката й и тя извика от внезапната болка.
— Това е майка ми — каза Алек и вдигна телефона си. — Ей сега се връщам. — Той отиде до прозореца, сведе глава и заговори приглушено.
— Дай да видя — каза Саймън и взе ръката на Клеъри. На китката й там, където я бе опарила горещата течност, имаше болезнено червено петно.
— Добре съм — каза тя. — Нищо ми няма.
Саймън вдигна ръката й и целуна раната.
— Сега ще ти мине.
Клеъри ахна. Той никога досега не беше правил такова нещо. Но от друга страна, гаджетата правят такива неща, нали? Тя дръпна ръката си и погледна през масата. Видя, че Джейс ги наблюдава, златистите му очи блестяха.
— Ти си ловец на сенки — рече той. — Знаеш как се постъпва с раните. — Той плъзна към нея по масата стилито си. — Използвай го.
— Не — каза Клеъри и бутна стилито му обратно по масата.
Джейс отпусна ръката си върху него.
— Клеъри…
— Тя каза, че не го иска — рече Саймън. — Ха-ха.
— Ха-ха? — Джейс беше изумен. — Това ли можа да измислиш?
Алек затвори телефона и се приближи към масата с озадачен поглед.
— Какво става?
— Сякаш сме попаднали в серия от „Живот в пустинята“ — отбеляза Магнус. — Всичко е толкова монотонно.
Алек отметна кичур коса от очите си.
— Казах на майка ми за Ритуала на дяволското преобразяване.
— Нека отгатна — каза Джейс. — Тя не ти е повярвала. И разбира се, за всичко е обвинила мен.
Алек се намръщи.
— Не точно. Каза, че ще съобщи за всичко на дивизията, но че точно сега не се радва на безграничното доверие на инквизиторката. Имам чувството, че инквизиторката я е отстранила и е поела командването. Звучеше ми ядосана. — Телефонът в ръката му отново иззвъня. Той вдигна пръст. — Извинете. Изабел е. Секунда. — Той отиде до прозореца с телефона в ръка.
Джейс погледна към Магнус.
— Мисля, че си прав за върколака пред Луната на ловеца. Този, който намери тялото, каза, че на алеята имало още някой. Някой, който е избягал.
Магнус кимна.
— Струва ми се, че Валънтайн е бил прекъснат насред деянието си и не е успял да вземе необходимото му количество кръв. Сигурно отново ще се опита с друго дете-ликантроп.