— Трябва да предупредя Люк — каза Клеъри, като леко се надигна от стола си.
— Почакай. — Алек се беше върнал, с телефона в ръка и странен израз на лицето.
— Какво искаше Изабел? — попита Джейс. Алек се поколеба.
— Изабел каза, че кралицата иска да се срещне с нас.
— Да бе — рече Магнус. — А Мадона иска да бъда поддържащ танцьор в предстоящото й световно турне.
Алек се озадачи.
— Коя е Мадона?
— Коя е кралицата? — попита Клеъри.
— Кралицата на феите — рече Магнус. — Е, поне на местна почва.
Джейс хвана главата си с ръце.
— Кажи на Изабел, че няма да стане.
— Но тя мисли, че идеята е добра — възрази Алек.
— Още една причина да откажем.
Алек се намръщи.
— Какво искаш да кажеш?
— О, само казвам, че идеите на Изабел са умопомрачителни, а някои са направо откачени. Не помниш ли идеята й за по-бързо придвижване в града да минаваме през тунелите на метрото? Я кажи за гигантските плъхове…
— По-добре недей — каза Саймън. — Всъщност изобщо не ми се говори за плъхове.
— Случаят не е такъв — каза Алек. — Тя иска да отидем в двореца на феите.
— Прав си, случаят определено е различен — каза Джейс. — Тази идея е по-лоша от всички останали.
— Тя познава един рицар в двореца — каза Алек. — Той й казал, че кралицата на феите желае да се срещне с нас. Изабел е чула какво си говорим с майка ни… и си помислила, че ако можем да обясним на кралицата своите предположения относно Валънтайн и Меча, феите може да минат на наша страна и да ни помогнат срещу Валънтайн.
— Опасно ли е да се ходи там? — попита Клеъри.
— Разбра се, че е опасно — каза Джейс, сякаш отговаряйки на най-тъпия въпрос, който някога е чувал.
Тя го стрелна с гневен поглед.
— Не знам нищо за света на феите. Вампирите и върколаците са ми ясни. Има сума ти филми за тях. А феите са от приказките за малките деца. Когато бях на осем, съм се обличала като фея на Хелоуин. Мама ми направи шапка с формата на лютиче.
— Спомням си. — Саймън се бе облегнал на стола с ръце, скръстени на гърдите. — Аз бях магьосник.
— Предлагам да се върнем на въпроса, а? — рече Магнус.
— Добре — каза Алек. — Според Изабел — и аз съм съгласен с това — няма да е добра идея да пренебрегнем феите. Ако те искат да говорим, какъв е проблемът да го направим? Освен това, ако феите са на наша страна, Клейвът ще бъде принуден да ни изслуша.
Джейс се усмихна без капка веселост.
— Феите не биха помогнали на хора.
— Ловците на сенки не са хора — каза Клеъри. — Не съвсем.
— За тях ние не сме по-добри — каза Джейс.
— Не може да са по-лоши от вампирите — промърмори Саймън. — А с тях вие си се разбирате.
Джейс погледна Саймън така, сякаш бе нещо, което е поникнало в боклука.
— Да се разбираме с тях? Сигурно имаш предвид, че останахме живи.
— Ами…
— Феите — продължи Джейс, сякаш Саймън не беше заговорил — са потомци на демони и ангели, наследили са красотата на ангелите и коварството на демоните. Вампирът може да те нападне, ако навлезеш в територията му, докато феята ще те подмами да танцуваш, докато краката ти не се изтъркат до кървави чуканчета, ще те примами на среднощно плуване и ще те завлече под водата, докато ти с писъци раздираш дробовете си, ще пръсне в очите ти вълшебен прах, а ти ще ги търкаш, докато ги извадиш…
— Джейс! — прекъсна го Клеъри насред думата. — Млъкни. Стига.
— Исках да кажа, че е лесно да надхитриш върколак или вампир — рече Джейс. — Те не са по-хитри, от който и да е друг. Ала феите живеят от стотици години й са коварни като змии. Не могат да лъжат, но умеят да изкопчат от теб истината. Те ще разберат какво най-силно желаеш на този свят и ще ти го предложат… набодено на отровното жило на опашката им и ти ще съжаляваш, че изобщо някога си го искал. — Той въздъхна. — Те не са създадени, за да помагат на хората. По-скоро вредят, като се правят, че помагат.
— И ти мислиш, че сме толкова малоумни, за да не схванем разликата? — попита Саймън.
— Мисля, че си достатъчно малоумен, за да се превърнеш в плъх.
Саймън го погледна унищожително.
— Пък и не виждам защо трябва да имаш мнение по въпроса какво да правим — каза той. — Така или иначе, не можеш да дойдеш с нас. Не можеш да отидеш никъде.