Джейс се изправи, като ритна гневно стола.
— Няма да вземеш Клеъри в двореца на феите без мен, нека ти е ясно!
Клеъри зяпна срещу него. Той се бе зачервил от яд, зъбите му скърцаха, а вените по шията му се бяха издули. На всичкото отгоре избягваше да я гледа.
— Аз мога да се погрижа за Клеъри — каза Алек и в гласа му се долавяше твърдост, дали защото се боеше, че Джейс се съмнява във възможностите му, или поради друга причина, Клеъри не можеше да определи.
— Алек — каза Джейс, погледът му се кръстоса с този на приятеля му. — Не. Не можеш да се грижиш за нея.
Алек преглътна.
— Все пак ще отидем — каза той. Думите му прозвучаха като извинение. — Джейс, това е покана от двореца на феите, ще бъде глупаво да я отхвърлим. Пък и сигурно Изабел вече им е казала, че ще отидем.
— Няма да го допусна в никакъв случай, Алек — каза свирепо Джейс. — Ако трябва, ще те вържа, но няма да те пусна.
— Колкото и изкушаващо да звучи — каза Магнус, като навиваше дългите си копринени ръкави, — но има и друг начин.
— Какъв начин? Това е заповед на Клейва. Не мога да не я спазя.
— Аз пък мога. — Магнус се ухили. — Никога не се съмнявай в способността ми да заобикалям заповедите, ловецо на сенки, в това отношение съм ненадминат. Така например омагьосах договора с инквизиторката и сега, ако поискам, според него мога да те пусна за малко, за времето, в което друг нефилим е склонен да остане тук вместо теб.
— Къде ще намерим друг… О! — рече покорно Алек. — Имаш предвид мен.
Джейс вдигна вежди.
— О, значи сега изведнъж вече не искаш да дойдеш в двореца на феите?
Алек се изчерви.
— Мисля, че е по-важно да отидеш ти, отколкото аз. Ти си син на Валънтайн и съм убеден, че кралицата желае да види именно теб. Освен това имаш чар.
Джейс го погледна унищожително.
— Може би не в този момент — поправи се Алек. — Но по принцип си симпатяга. А феите се впечатляват от чаровници.
— Пък и ако останеш тук, ще ти пусна целия първи сезон на „Остров Гилигън“ на DVD — рече Магнус.
— Кой не би се изкушил — каза Джейс. Той продължаваше да не поглежда към Клеъри.
— Изабел ще те чака в парка край Езерото на костенурките — каза Алек. — Тя знае тайния вход за двореца на феите.
— И още нещо — каза Магнус, като насочи украсения си с пръстен пръст към Джейс. — Опитай се да не се самоубиваш в двореца. Ако умреш, ще трябва да давам много обяснения.
При тези му думи Джейс се усмихна. Това беше по-скоро гримаса, без капка веселост, с блясъка на извадена от ножницата кама.
— Знаеш ли — каза той, — имам чувството, че това ще ти се наложи, независимо дали ще позволя да ме убият или не.
Гъсти ластари от мъх и растителност обточваха като зелена дантела Езерото на костенурките. Повърхността на водата беше спокойна, раздвижвана тук-там от плаващи патици или накъдряна от сребристото трепване на рибешка опашка.
Над водата се издигаше малка дървена беседка. В нея седеше Изабел и гледаше втренчено над езерото. Приличаше на принцеса от вълшебна приказка, която очаква от върха на кулата някой да дойде на кон и да я спаси.
Е, Изабел не беше принцеса в класическия смисъл на думата. Със своя камшик, ботуши и с ножовете си, тя би нарязала на парчета всеки, който се опита да я затвори в кула, би направила мост от трупа му и би излязла безстрашно на свобода, развяла буйните си коси. Именно това беше трън в очите на Клеъри, колкото и да се опитваше да харесва Изабел.
— Изи — каза Джейс, когато приближиха езерото и тя подскочи и се завъртя. Усмивката й беше ослепителна.
— Джейс! — Тя полетя към него и силно го прегърна. Сигурно така правят сестрите, помисли си Клеъри. Не сковано и нескопосано, а весело и любящо. Докато гледаше как Джейс прегръща Изабел, тя се опита да придаде на лицето си щастливо и любящо изражение.
— Добре ли си? — попита Саймън с известно безпокойство. — Гледаш някак странно.
— Добре съм — каза съкрушено Клеъри.
— Сигурна ли си? Изглеждаш някак… измъчена.
— Сигурно съм яла нещо лошо.
Изабел хукна напред, а Джейс — по петите й. Тя бе облечена в дълга черна рокля, с ботуши и със сако, по-дълго и от фрак, от меко зелено кадифе, с цвят на мъх.
— Не мога да повярвам, че го направихте! — възкликна тя. — Как убедихте Магнус да пусне Джейс?