Саймън я погледна подозрително.
— Между другото, откъде знаеш толкова много за феите и порядките в царството им?
За всеобща изненада Изабел се изчерви. Миг по-късно завесата от ластари се разтвори и от нея се появи елф, който отметна назад дългата си коса. Клеъри бе виждала вече елфи на партито у Магнус и бе поразена от студената им красота, съчетана с известна дивост, която личеше у тях, дори когато танцуваха и пиеха. Този елф не беше по-различен: косата му падаше на синьо-черни кичури около изящното му, скулесто, красиво лице; очите му бяха зелени като лози или мъх, а на една от скулите му имаше отпечатък на листо, като рожден белег или татуировка. Бе облечен в сребристокафява броня, подобна на кората на дърветата през зимата, която при всяко движение проблясваше в многобройни цветове: черно като торф, зелено като мъх, сиво като пепел, синьо като небето.
Изабел нададе вик и се хвърли в обятията му.
— Мелиорн!
— Аха — рече Саймън, тихо и не без изумление, — ето откъде знаела.
Елфът — Мелиорн — сведе озадачено поглед към нея, след което леко я отстрани от себе си.
— Не е време за емоции — рече той. — Кралицата на феите е поканила на аудиенция тримата нефилими сред вас. Идвате ли?
Клеъри сложи покровителствено ръка на рамото на Саймън.
— Ами нашият приятел?
Мелиорн погледна невъзмутимо.
— Мундани не се допускат в двореца.
— Нямаше да е никак зле някой да ме беше предупредил — каза Саймън, без да се обръща конкретно към някого. — И сега какво, ще чакам тук отвън, докато пусна корени сред лозите?
Мелиорн се замисли.
— Това може да се окаже приятно занимание.
— Саймън не е обикновен мундан. Може да му се има доверие — каза Джейс, с което успя да смае всички и най-вече самия Саймън. Клеъри разбра, че Саймън е учуден, съдейки по втренчения му поглед към Джейс и това, че не направи някоя хаплива забележка.
— Той е участвал в много битки наравно с нас.
— С което искаш да кажеш една битка — промърмори Саймън. — Или две, ако включваш в сметката и онази от времето, когато бях плъх.
— Така или иначе, без Саймън няма да влезем в двореца на феите — каза Клеъри, като не сваляше ръка от рамото на Саймън. — Вашата кралица желае аудиенция с нас, нали? Идеята да дойдем тук не е наша.
В зелените очи на Мелиорн проблесна жестоко злорадство.
— Както искате — каза той. — Да не вземете после да кажете, че в двореца на феите не се зачитат желанията на гостите.
Завъртя се на изящните си токове и ги поведе надолу по коридора, без да се спира и да поглежда дали го следват. Изабел побърза да се изравни с него, като остави Джейс, Клеъри и Саймън да вървят мълчаливо след тях.
— Имате ли разрешение да се срещате с феи и елфи — попита след известно време Клеъри. — Съгласни ли са вашите… съгласни ли са семейство Лайтууд, Изабел да се среща с онзи как-му-беше-името…
— Мелиорн — вметна се Саймън.
— Мелиорн?
— Не съм убеден, че те се срещат — рече Джейс, като вложи доста ирония в последните две думи. — Предполагам, че само си ходят на гости. Или в този случай, си слизат на гости.
— Звучиш така, сякаш не го одобряваш. — Саймън отмести някакъв изпречил му се корен. Те се бяха придвижили от коридора със стените от земна пръст към друг, който бе обточен с гладки камъни, между които тук-там се провираха корени. Подът беше постлан с камъни от същия вид, не мрамор, но пак прорязан от жилки, които му придаваха вид на шлифовано бижу.
— Не че не одобрявам — каза Джейс. — Феите и елфите са прочути със склонността си да се мотаят със случайни смъртни, а после да ги изоставят като непотребна вещ.
Думите му предизвикаха тръпки по гърба на Клеъри. В този момент Изабел се изсмя и Клеъри разбра защо Джейс бе снишил гласа си — каменните стени отразяваха гласа на Изабел многократно като ехо, така че нейният смях сякаш отскачаше от стените.
— Толкова си забавен! — засмя се тя и се препъна, когато токът на ботуша й се заклещи между два камъка, а Мелиорн я хвана и изправи, без да променя изражението си.
— Не разбирам как вие, хората, можете да ходите с такива високи обувки.
— За мен това е закон — каза Изабел със сияеща усмивка. — Минимум осемнайсет сантиметра.
Мелиорн я изгледа с каменно изражение.
— Говоря за токчетата си — каза тя. — Беше шега. Нали се сещаш? Получи се игра на…