— Не си ли жаден? — попита феята.
— Когато последния път пих от вълшебна напитка, нещо не ми понесе — промърмори той.
Клеъри едва го чу. Напитката ухаеше опияняващо, имаше наситен аромат, по-прекрасен и от този на розите. Извади листото от течността и го завъртя между палеца и показалеца си, при което още по-силно усети аромата му.
Джейс я побутна за ръката.
— Недей да пиеш нищо — каза той под носа си.
— Ама…
— Просто недей.
Тогава и тя като Саймън остави чашата си на земята. Пръстите й се бяха боядисали в розово.
— Е — каза кралицата. — Мелиорн ми каза, че сте знаели кой е убил нашето дете в парка миналата нощ. Макар че, честно казано, това и за мен не е тайна. Дете-фея с източена кръв? Да не би да сте дошли да ми кажете името на конкретния вампир? Добре е да знаете, че за нас всички вампири, нарушители на закона, са виновни и ще бъдат наказани по съответния начин. Независимо как изглеждаме, ние не сме придирчив народ.
— Но моля ви — каза Изабел. — Не са били вампири.
Джейс я стрелна с поглед.
— Изабел иска да каже, че ние сме почти сигурни, че убиецът е някой друг. На мнение сме, че той се е опитал да хвърли подозрението върху вампирите, за да прикрие себе си.
— Можеш ли да го докажеш?
Джейс говореше спокойно, но раменете му, които се опираха до тези на Клеъри, бяха стегнати от напрежение.
— Миналата нощ мълчаливите братя също бяха изклани, но на никого от тях не беше източена кръвта.
— И това какво общо има с нашето дете? Убийството на нефилим може и да е трагедия за един нефилим, но за мен не означава нищо.
Клеъри усети остро парване по лявата си ръка. Когато сведе поглед, видя дребната фигура на една фея, която сновеше между възглавниците. На пръста й се появи червена капчица кръв. Тя трепна и пъхна пръста в устата си. Капчицата беше сладка, но с леко кисел вкус.
— Откраднат е и Мечът — каза Джейс. — Нали сте чували за Мелартак?
— Мечът, който кара ловците на сенки да говорят истината — каза кралицата с мрачна веселост. — Феите не се нуждаят от такъв предмет.
— Беше взет от Валънтайн Моргенстърн — каза Джейс. — Той уби мълчаливите братя, за да го открадне, и ние предполагаме, че е убил и детето-фея. Трябвала му е кръвта на дете-фея за Ритуала на дяволското преобразяване. За да стане той използваем за неговите цели.
— И той няма да спре дотук — каза Изабел. — Трябва му още кръв.
Извитите вежди на кралицата се вдигнаха още по-високо.
— Още кръв от нашия народ?
— Не — каза Джейс, като стрелна с поглед Изабел, който Клеъри някак си не можа да изтълкува. — Още кръв от долноземци. Трябва му кръв от върколак и вампир…
Очите на кралицата грейнаха от облекчение.
— Не мисля, че това ни интересува.
— Той уби един от вашите — каза Изабел. — Не искате ли да си отмъстите?
Погледът на кралицата я перна като крило на нощна пеперуда.
— Не веднага — каза тя. — Ние сме търпелив народ, имаме цялото време на света. Валънтайн Моргенстърн е отколешен наш враг… но си имаме и по-стари врагове от него. Засега само ще изчакваме и ще следим.
— Той събира около себе си демони — каза Джейс. — Създава армия…
— Демони — рече небрежно кралицата, а придворните зад нея се разхихикаха. — Демоните са ваша грижа, нали ловецо на сенки? Нали затова се подчиняваме на законите на Клейва? Защото вие сте тези, които убивате демони?
— Не съм тук от името на Клейва. Дойдохме тук по ваша молба, защото си помислихме, че ако знаете истината, ще ни помогнете.
— Това ли си мислехте? — Кралицата се наведе на стола си, дългата й коса се диплеше като жива. — Виж какво, ловецо на сенки, сред нас има такива, които не одобряват управлението на Клейва. Вече ни е писнало да бъдем въвличани във войни, водени между вас.
— Но тази война не е само наша — каза Джейс. — Валънтайн мрази долноземците повече и от демоните. Ако той ни надвие, вие ще сте следващият му прицел.
Очите на кралицата го пронизаха.
— И когато това се случи — рече Джейс, — тогава ще си спомните, че именно ловец на сенки се е опитал да ви предупреди какво ще стане.
Настъпи тишина. Дори придворните мълчаха и гледаха господарката си. Най-накрая кралицата се отпусна на възглавниците и отпи от сребърната си чаша.