Выбрать главу

— Предупреждаваш ме, че ме застрашава собственият ти родител — каза тя. — Мислех, че вие, смъртните, все пак изпитвате някакви синовни чувства, а на теб сякаш ти липсва лоялност към Валънтайн, твоя баща.

Джейс нищо не каза. Изглежда, като никога не можеше да намери думи.

Кралицата продължи:

— Или може би тази твоя враждебност към него е чиста преструвка. Любовта прави хората от твоя вид лъжци.

— Но ние не обичаме баща си — каза Клеъри, докато Джейс продължаваше да мълчи. — Ние го мразим.

— Така ли? — Кралицата почти пронизваше с погледа си.

— Знаете какви са семейните връзки, милейди — каза Джейс, когато възвърна способността си да говори. — Те се увиват плътно като лиани. И понякога, също като лиани, могат така да те стиснат, че чак да те задушат.

Кралицата трепна с мигли.

— И ти ще предадеш собствения си баща заради Клейва?

— Да, милейди.

Тя се засмя, смехът и беше бистър и студен като ледена висулка.

— Кой да предположи — каза тя, — че малките експерименти на Валънтайн ще се обърнат срещу него?

Клеъри погледна Джейс, но по изражението на лицето му видя, че той няма и бегла представа какво иска да каже кралицата. Изабел се намеси:

— Експерименти?

Кралицата дори не я удостои с поглед. Светещите й сини очи бяха приковани в Джейс.

— Ние, в царството на феите, си имаме тайни — каза тя. — Свои и чужди. Когато се видиш отново с баща си, попитай го каква кръв тече във вените ти, Джонатан.

— Нямам намерение да го питам каквото и да е, когато пак се видим — каза Джейс. — Но ако вие желаете, милейди, ще го направя.

Устните на кралицата се изкривиха в усмивка.

— Смятам, че си лъжец. Но какъв очарователен лъжец. Толкова очарователен, че ти обещавам: ако зададеш на баща си този въпрос, ще ти помогна с каквото е по силите ми срещу Валънтайн.

Джейс се усмихна.

— Вашето великодушие е забележително също като красотата ви, милейди. — Клеъри глухо изръмжа, но на кралицата, изглежда, й стана приятно. — Мисля, че приключихме — добави Джейс, като се надигна от възглавниците. Той бе оставил недокоснатото си питие до това на Изабел. След него се надигнаха и останалите. Изабел вече говореше с Мелиорн в ъгъла, до портата от лози. Елфът изглеждаше леко притеснен.

— Един момент. — Кралицата се изправи. — Един от вас трябва да остане.

Джейс, както бе тръгнал към вратата, се закова на място, после обърна лице към нея.

— Какво искате да кажете?

Тя простря ръка напред и посочи Клеъри.

— Когато някой смъртен докосне с устни наша храна или напитка, остава при нас. Наясно си с това, ловецо на сенки.

Клеъри бе смаяна.

— Но аз нищо не съм пила! — Тя се обърна към Джейс. — Тя лъже.

— Феите не лъжат — каза той, по лицето му се изписаха объркване и тревога. Обърна се назад към кралицата. — Боя се, че сте се объркали, милейди.

— Погледни й пръстите и ми кажи, че не ги е облизала.

На свой ред Саймън и Изабел се втренчиха в Клеъри, която сведе поглед към ръката си.

— Това е кръв — каза тя. — Една фея боцна пръста ми… започна да кърви… — Клеъри си спомни сладникавия вкус на кръвта, смесена със сока на пръста й. И панически пристъпи към вратата от лози, но спря, сякаш усетила как невидими ръце я дърпат обратно в стаята. Обърна се посърнало към Джейс. — Вярно е.

Лицето на Джейс пламна от гняв.

— Трябваше да очаквам такъв номер — каза той на кралицата, вече без помен от досегашното угодничене. — Защо правите това? Какво искате от нас?

Гласът на кралицата беше нежен като паяжина.

— Обикновено любопитство — каза тя. — Не ми се случва много често да бъда така близо до млад ловец на сенки. И вие като нас водите началото си от рая; интересни сте ми.

— Но за разлика от вас — каза Джейс — у нас няма нищо свързано с ада.

— Вие сте смъртни, остарявате, умирате — каза презрително кралицата. — Това ако не е адът, то кажи ми кое е?

— Ако само искате да изучите ловците на сенки, то аз няма да ви свърша много работа — намеси се Клеъри. Там, където феята я беше пробола, ръката я болеше и тя се мъчеше да сподави охкането си и да не се разплаче. — Аз не знам нищо за ловенето на демони. Изобщо не съм обучена. Аз не съм подходяща. — Да ме тормозите, добави тя наум.

За първи път кралицата я погледна директно. Клеъри понечи да се отдръпне.