— Всъщност, Клариса Моргенстърн, ти си съвсем подходяща. — Очите й блеснаха, когато усети смущението на Клеъри. — Благодарение на промените, които направи баща ти в теб, ти не си като другите ловци на сенки. Твоята дарба е различна.
— Моята дарба ли? — Клеъри беше изумена.
— Твоята дарба са думите, които не могат да бъдат изречени — каза й кралицата, — а брат ти има дарбата на самия ангел. Баща ти реши така, когато брат ти беше малък, а ти дори не беше родена.
— Баща ми никога нищо не ми е давал — каза Клеъри. — Той не ми е дал дори име.
Джейс изглеждаше толкова объркан, колкото и Клеъри се чувстваше.
— Това, че феите не могат да лъжат — каза той, — не означава, че не могат да бъдат излъгани. Мисля, че вие сте станали жертва на трик или шега, милейди. Ние със сестра ми не сме нищо специално.
— Колко лесно подценяваш чара си — каза кралицата през смях. — Все пак трябва да знаеш, че не си обикновено човешко момче, Джонатан… — Тя премести погледа си от Клеъри към Джейс, после към Изабел, която шумно затвори широко отворената си уста и отново се върна на Джейс. — Нима не знаеш? — промълви тя.
— Знам, че няма да оставя сестра си във вашия дворец — каза Джейс. — Пък и след като няма какво да научите нито от мен, нито от нея, може би ще склоните да я пуснете? Не се ли забавлявахте достатъчно?, казаха очите му, въпреки че гласът му беше учтив и студен като вода.
Кралицата се усмихна още по-широко и зловещо.
— Какво ще кажеш да я освободиш с целувка?
— Искате Джейс да ви целуне? — попита изумено Клеъри.
Кралицата избухна в смях и нейната веселост мигом бе поета от царедворците. Този смях беше някаква странна и нечовешка смесица от крещене, цвърчене и кудкудякане, подобна на писъка на животни, изпитващи болка.
— Независимо от чара му, тази целувка няма да освободи момичето — каза кралицата.
Четиримата се спогледаха смаяно.
— Аз мога да целуна Мелиорн — сви рамене Изабел.
— Няма да стане. Не може да бъде някой от двореца ми.
Мелиорн се дръпна от Изабел, която след като хвърли поглед към приятелите си, вдигна отбранително ръце.
— Няма да целуна никого от вас — каза категорично тя. — Нека да сме наясно.
— Това едва ли е необходимо — каза Саймън. — Ако въпросът е в целувката…
Той пристъпи към Клеъри, която се вцепени от изненада. А когато хвана лактите й, тя с мъка потисна желанието си да го отблъсне. Не че Саймън не я беше целувал и преди, но в случая ситуацията беше такава, че изключваше удобството, на което тя беше свикнала, когато се целуваше с него. От друга страна, това беше логичното решение, нали? Тя хвърли бърз поглед през рамо към Джейс и видя мрачната му физиономия.
— Не — каза кралицата, а гласът й прозвъня като кристал. — И това не е целувката, която искам.
Изабел завъртя очи.
— О, в името на ангела. Вижте, ако няма друг начин да се измъкнем, добре, аз ще целуна Саймън. И преди съм го правила, не беше чак толкова зле.
— Благодаря — рече Саймън. — Поласкан съм.
— Уви — каза кралицата на феите. Изражението й беше ехидно, с примес на жестока наслада, а Клеъри се запита, след като това не е целувката, която искаше, то коя ли друга би предизвикала по-голям дискомфорт. — Боя се, че и тази няма да е достатъчна.
— Вижте, няма да целуна този мундан — каза Джейс. — Предпочитам да остана тук завинаги и да изгния.
— Завинаги? — каза Саймън. — Завинаги е страшно много време.
Джейс повдигна вежди.
— Знаех си — каза той. — Ти искаш да ме целунеш, нали?
Саймън размаха възмутено ръце.
— Естествено, че не. Но ако…
— Май е вярно онова, което се казва — отбеляза Джейс, — че в окопите няма истински мъже.
— Атеисти бе, глупак — каза ядосано Саймън. — В окопите няма атеисти.
— Колкото и забавни да сте — каза студено кралицата, като се наведе напред, — целувката, която ще освободи момичето е тази, за която то мечтае с цялото си сърце. — Жестоката наслада, изписана на лицето й и проникнала в гласа й, бодеше Клеъри като игли. — Само това и нищо друго.
Саймън изглеждаше така, сякаш го беше ударила. Клеъри понечи да отиде до него, но замръзна на мястото си, прекалено объркана, за да може да се движи.
— Защо правите това? — попита още веднъж Джейс.