Устата на Саймън беше пресъхнала.
— Бездушният е забил нож в мен? — Изглеждаше невъзможно. Но нали и преди се беше излекувал, когато Валънтайн бе прерязал гърлото му. Това поне си го спомняше. Той поклати глава и започна да се разглежда. — Къде?
— Ще ти покажа. — За най-голяма негова изненада, след миг Изабел се озова седнала до него на леглото, а хладните й ръце бяха върху тялото му. Тя вдигна тениската му и оголи една ивица от бледия му корем, прорязан от тънка червена линия. Приличаше на белег. — Ето — каза тя, като прокара пръсти по него. — Боли ли те?
— Н-не. — Когато Саймън видя за първи път Изабел, тя му се стори толкова удивителна, така изпълнена с живот и енергия, че си бе помислил, че най-после е намерил момиче, което да изтрие образа на Клеъри, който сякаш бе запечатан от вътрешната страна на клепачите му. Но когато тя допусна той да се превърне в плъх на партито на Магнус Бейн, бе разбрал, че може би Изабел е твърде блестяща за обикновено момче като него. — Не ме боли.
— Но моите очи ме болят — каза шеговито един студен глас от вратата. Джейс. Бе влязъл толкова тихо, че дори Саймън не го беше чул. Докато затваряше вратата зад себе си, той се усмихна дяволито, а Изабел пусна тениската на Саймън. — Сваляш вампира, докато е още сънен и не може да се отбранява, така ли, Из? — попита той. — Почти съм сигурен, че това е нарушение на Съглашението.
— Само му показвах къде е бил прободен — възрази Изабел, но се оттегли във фотьойла си с едва доловима въздишка. — Какво става долу? — попита тя. — Още ли не са се успокоили?
Усмивката изчезна от лицето на Джейс.
— Мерис отиде в Гард с Патрик — рече той. — Клейвът има заседание и Малачи реши, че ще е по-добре, ако тя обясни лично.
Малачи. Патрик. Гард. Тези непознати имена и понятия се завъртяха в главата на Саймън.
— Какво да обясни?
Изабел и Джейс се спогледаха.
— Нали ти казах — рече най-накрая Джейс. — Да обясни защо сме взели вампир със себе си в Аликанте, което между впрочем е изрично нарушение на Закона.
— В Аликанте? Ние сме в Аликанте? — Вълна от паника обля Саймън, после бързо се смени с болка, която премина през разреза на корема му. Той се преви и изстена.
— Саймън! — Изабел протегна ръка, в очите й се четеше тревога. — Добре ли си?
— Върви си, Изабел. — С ръце на стомаха си Саймън погледна към Джейс и умолително промълви: — Кажи й да си върви.
Изабел се отдръпна с обидено изражение на лицето.
— Добре. Отивам си. Не е нужно да ми се повтаря. — Тя скочи на крака и излезе от стаята, като затръшна вратата след себе си.
Джейс се обърна към Саймън, кехлибарените му очи бяха безизразни.
— Какво става? Мислех, че си по-добре.
Саймън вдигна ръка, за да възпре другото момче. Усети на гърлото си металически вкус.
— Не става въпрос за това — процеди той. — Не ме боли… просто съм… гладен. — Той усети, че бузите му пламват. — Загубил съм кръв, така че… трябва да си набавя нова.
— Ясно — каза Джейс с тона на човек, на когото току-що са съобщили интересен, но незаслужаващ да бъде споменат, научен факт. Лекото безпокойство напусна лицето му и се замени с нещо, което се стори на Саймън като подигравка. Това докосна струната на гнева у него и ако не беше така изтощен от болката, щеше да скочи от леглото и да се нахвърли върху Джейс. Но понеже нямаше сили, успя само да изстене:
— Разкарай се, Уейланд.
— Уейланд ли каза? — Лицето на Джейс си остана развеселено, но ръцете му се вдигнаха към шията и започнаха да откопчават ципа на якето.
— Не! — Саймън се тръшна отново на леглото. — Не ме интересува колко съм гладен. Няма да пия от кръвта ти… повече.
Джейс присви устни.
— Не ти и предлагам. — Той бръкна във вътрешния джоб на якето си и извади оттам плоска бутилка. Тя бе наполовина пълна с водниста червеникавокафява течност. — Реших, че ще ти потрябва. Изстисках този сок от два-три килограма сурово месо в кухнята. Нищо по-добро не ми хрумна.
Саймън пое бутилката, а ръцете му така трепереха, че Джейс трябваше да отвори капачката вместо него. Течността беше отвратителна — прекалено рядка и солена, за да е истинска кръв, а вкусът й беше така неприятен, че според Саймън месото сигурно беше престояло няколко дни.