Когато той се приближи до подиума, тя забеляза нещо, което я накара да запуши с ръка устата си, за да не извика от изненада. На рамото на Малачи се беше сгушила някаква тъмна фигура. Птица. По-точно — гарван.
Хюго.
Клеъри се спотаи зад една колона, докато Малачи се изкачваше по стълбите на подиума. Имаше нещо безспорно гузно в начина, по който той се оглеждаше ту на една, ту на друга страна. Видимо успокоен, че не е наблюдаван, той измъкна от джоба си нещо малко и блестящо и го нахлузи на пръста си. Пръстен? Той го завъртя и Клеъри си спомни как в библиотеката на Института Ходж, вземайки пръстена от ръката на Джейс…
Въздухът пред Малачи леко затрепери, подобно на мараня. От него заговори глас, познат глас, хладен и изтънчен, този път с лека нотка на досада.
— Какво има, Малачи? Сега не съм в настроение да ме занимаваш с дреболии.
— Господарю Валънтайн — каза Малачи. Обичайната му сприхавост бе заменена с мазна сервилност. — Преди малко Хюджин дойде при мен и ми донесе новини. Предположих, че вече се намирате при Огледалото и затова той ме е потърсил вместо вас. Реших, че може би ще искате да чуете това, което ще ви кажа.
Валънтайн каза рязко:
— Много добре. Какви новини?
— Относно вашия син, господарю. Другият ви син. Хюджин го е видял в долината с пещерата. Той може дори да ви е последвал през тунелите до езерото.
Клеъри стисна колоната с побелели пръсти. Говореха за Джейс.
Валънтайн изсумтя.
— Той видял ли се е там с брат си?
— Хюджин казва, че ги е оставил двамата да се бият.
Клеъри усети как стомахът й се преобръща. Джейс да се бие със Себастиян? Тя си спомни как при Гард Себастиян бе вдигнал Джейс и го бе захвърлил като перце. Вълна от паника я заля, толкова силно, че за миг ушите й писнаха. Докато помещението възвръщаше контурите си пред очите й, тя пропусна какво бе казал в отговор Валънтайн на Малачи.
— Това, което ме безпокои, са тези, които са достатъчно големи, за да им се слагат знаци, но не чак толкова големи, че да се бият — казваше сега Малачи. — Те не са гласували при решението на Съвета. Изглежда нечестно да бъдат наказани по същия начин, по който се наказват бойците.
— Взел съм това предвид — рече Валънтайн с твърд глас. — Понеже знаците на тийнейджърите са по-слаби, ще им отнеме повече време да станат бездушни. Поне няколко дни. Затова мисля, че процесът може да бъде спрян.
— Докато онези от нас, които са пили от Бокала на смъртните, ще останат абсолютно незасегнати?
— Имам работа, Малачи — каза Валънтайн. — Казах ти, че ти си в безопасност. Аз самият за себе си също разчитам на това. Имай ми доверие.
Малачи наведе глава.
— Имам ви огромно доверие, господарю. Засвидетелствал съм ви го вече толкова години, като винаги съм ви служил.
— И ще бъдеш възнаграден — каза Валънтайн.
Малачи вдигна поглед.
— Господарю…
Но въздухът бе спрял да трепти. Валънтайн беше изчезнал. Малачи се намръщи, после слезе с маршова стъпка по стълбите на подиума и тръгна към външната врата. Клеъри притискаше гръб до колоната, отчаяно надявайки се, че той няма да я види. Сърцето й лудо туптеше. Какво беше всичко това? Какви бяха тези приказки за бездушните? Отговорът просветна в ума й, но беше твърде ужасен, за да е истина. Дори Валънтайн не би могъл…
Изведнъж нещо подобно на черна вихрушка литна към лицето й. Тя едва успя да вдигне ръце, за да закрие очите си, когато нещото я перна по опакото на дланите. Разнесе се свирепо грачене и криле заудряха китките й.
— Хюджин! Достатъчно! — Беше резкият глас на Малачи. — Хюджин! — Чу се още едно грачене, последвано от тъп удар и после настъпи тишина. Клеъри свали ръцете си и видя гарвана да лежи безжизнено в краката на консула — зашеметен или мъртъв, тя не можеше да определи. Малачи изруга и изрита гарвана от пътя си, после тръгна към Клеъри. Той я хвана за окървавената китка и я дръпна да стане. — Глупаво момиче — каза той. — Откога стоиш тук и подслушваш?
— Достатъчно дълго, за да разбера, че и ти си от Кръга — тросна се тя, като се мъчеше да освободи китката си, ала хватката му беше здрава. — Ти си на страната на Валънтайн.
— Страната е само една. — Гласът му премина в съскане. — Членовете на Клейва са глупави, заблудени и покварени, щом се занимават с получовеци и чудовища. Аз просто искам да ги прочистя, да им върна старата слава. Това е цел, към която би трябвало да се стремят всички ловци на сенки, но не — те слушат глупаци и поклонници на демоните като теб и Лушън Греймарк. Ето и сега, изпратихте цвета на нефилимите да умре в тази абсурдна битка — безсмислена постъпка, която няма да доведе до нищо добро. Валънтайн вече е започнал ритуала си; скоро ангелът ще се появи и нефилимите ще станат бездушни. Само неколцина ще останат под закрилата на Валънтайн…