— Това е убийство! Той убива ловци на сенки!
— Не е убийство — рече консулът. Гласът му прокънтя във фанатична ярост. — Прочистване. Валънтайн ще направи нов свят от ловци на сенки, свят, в който няма да има слабости и корупция.
— Слабостите и корупцията не са в света — кипна Клеъри. — Те са в хората. И винаги ще бъде така. Затова светът има нужда и от добри хора, които да балансират. А вие се каните да ги убиете.
За миг той я погледна с истинска изненада, сякаш учуден от силата на гласа й.
— Добре казано от момиче, което изменя на собствения си баща. — Малачи я дръпна към себе си, като грубо опъна кървящата й китка. — Дали Валънтайн би имал нещо против, ако те науча на…
Но Клеъри така и не разбра на какво искаше да я научи той. Между тях се изпречи тъмен силует — разперени криле и нокти.
После гарванът посегна към Малачи с върха на нокътя си, като остави кървава резка по лицето му. С рев консулът пусна Клеъри и вдигна нагоре ръце, но Хюго отново се хвърли към него, като злобно го кълвеше с клюн и драскаше с нокти. Залитайки, Малачи заотстъпва назад, като размахваше отбранително ръце, докато не се удари силно в ръба на една пейка. Тя се преобърна с трясък и изгубил равновесие, той се просна върху нея с глух вик… и мигом притихна.
Клеъри се спусна към мястото, където лежеше Малачи, свит върху мраморния под, около него вече се бе образувала локва кръв. Той беше налетял върху купчина стъкла, нападали от счупения таван, и едно дебело парче бе пробило гърлото му. Хюго продължаваше да кръжи във въздуха над тялото на Малачи. Той нададе триумфален крясък, когато Клеъри вдигна поглед към него — очевидно не беше простил на консула ритниците и грубото отношение. Клеъри си помисли с горчивина, че Малачи е трябвало да внимава, когато си има работа със съществата на Валънтайн. Птицата бе не по-малко отмъстителна от господаря си.
Но сега нямаше повече време да мисли за Малачи. Алек беше казал, че около езерото има защити и че ако някой отвори Портал там, може да ги задейства. Валънтайн сигурно вече се беше добрал от Огледалото — нямаше време за губене. Тя бавно се извърна от гарвана и се втурна към външната врата на залата и блестящия Портал отвъд нея.
20
Поставено на везните
Водата я удари в лицето като експлозия. Давейки се, Клеъри потъна надолу, в мразовитата тъмнина. Първата й мисъл беше, че действието на Портала е избледняло и вече не работи както трябва, и тя е попаднала във водовъртежа на черното междинно пространство, където вероятно щеше да се задуши и да умре. Точно както я бе предупредил Джейс, когато за пръв път бе минала през Портала.
Второто, което си помисли, беше, че вече е мъртва.
Всъщност, беше в безсъзнание само за няколко секунди, макар това да приличаше на края на всичко. Когато се свести, изпита шок, който приличаше на шока, предизвикан от разбиване в леден блок. Както беше в безсъзнание, изведнъж вече бе напълно будна. Лежеше по гръб на студената, влажна земя, гледаше втренчено небето, в което имаше толкова много звезди, сякаш някой бе хвърлил по тъмната му повърхност шепа с парченца сребро. Устата й беше пълна с ужасна на вкус течност; тя обърна глава встрани, закашля се, започна да плюе и да се бори за въздух, докато отново можеше да диша.
Когато стомахът й спря да се свива, тя се търколи настрани. Китките й бяха вързани с тънка лента от огнена светлина, а краката си усещаше тежки и чужди, сякаш целите набодени с иглички. Зачуди се дали, без да иска, не си е притиснала някой нерв, или това бе страничен ефект от факта, че за малко не се удави. Тилът й гореше, сякаш я беше ужилила оса. Тя изпъшка и се задържа в седнало положение, краката й бяха проснати странно изтръпнали пред нея и тя се огледа наоколо.
Намираше се на брега на езерото Лин, където водата отмиваше ситния пясък. Зад нея се издигаше черна скална стена, урвите, които тя си спомняше от времето, когато беше тук с Люк. Самият пясък беше тъмен и блестеше от сребристата слюда. Тук-там в него бяха забити факли с магическа светлина, която изпълваше въздуха със сребрист блясък и прокарваше блестящи пътеки по повърхността на водата.